Джондра се вцепени, впери поглед в него, после неспокойно се обърна.
— Пригответе конете! — заповяда тя. — Отивам да видя тези следи.
Ловецът погледна неспокойно към небето. Слънцето, което в тези планини не топлеше много, лежеше на половината път от зенита до хоризонта на запад.
— Късно е за лов. Сутринта, при първи зори…
— Моята заповед ли оспорваш? — сряза го тя. — Не съм толкова глупава, за да тръгна на лов за един опасен звяр на свечеряване. Само ще разгледам следите. Сега! С двайсет души. Другите ще останат в лагера, за да се приготвят за утрешния лов.
— Както заповядаш, милейди — промърмори смирено Арванеус, но изгледа злобно Конан, когато Джондра се обърна към едрия кимериец и тихо го попита:
— Ще дойдеш ли с мен, Конан? Ще… ще се чувствам по-сигурна… — смутеният ѝ глас и изчервеното лице издаваха, че това е само претекст. С видимо затруднение тя добави: — Моля те.
Конан се изправи и мълчаливо тръгна към коневръза. Зад него Арванеус вече издаваше заповеди. Докато закопчаваше колана на седлото, той видя Тамира, която небрежно потупваше муцуната на дорестия кон до неговия висок черен жребец.
— Ще дойдеш ли с мен, Конан? — тя тихо имитира Джондра. — Ще се чувствам по-сигурна — Тамира изкриви устни, сякаш да се изплюе.
Конан въздъхна дълбоко.
— Не искам да видя нито теб, нито нея мъртва или в плен на планинците. В лагера ти ще бъдеш в по-голяма безопасност, отколкото тя извън него. Затова ще отида с нея.
Той възседна заморийското седло. Когато тръгна от котловината, където бяха запрени конете, Тамира го последва.
— Ти ще бъдеш извън лагера — каза тя — и Джондра ще бъде с теб. Когато се върнеш, ще установиш, че ме няма. Също и рубините. Какво повече би ме задържало тук?
— Как какво, моето завръщане — засмя се той и пришпори в тръс коня си. Един камък го удари по рамото, но Конан не се обърна да погледне назад.
Шестнадесета глава
Групата заморийски ловци се придвижваше в колона по един през усойни дерета и стръмни дефилета, които прорязваха планините, сякаш бяха старчески бръчки върху лицето на земята. Арванеус водеше, защото знаеше пътя, а Джондра отблизо го следваше. Конан яздеше непосредствено след високата благородница. Така, ако се наложеше, можеше незабавно да я защити. Планината злокобно ги притискаше, дори когато пътят ставаше достатъчно широк за десетина, а дори и повече, конника.
Едрият кимериец непрестанно, оглеждаше назъбените канари и стръмните планински склонове, подчинен на онова първично чувство за опасност, унищожено от защитения живот в градовете у останалите. Сетивата му не доловяха никаква опасност от страна на планинците, но от скалите се излъчваше някаква скрита заплаха. Външно той изглеждаше спокоен, но вътрешно представляваше суха прахан, готова да пламне.
Изведнъж Арванеус спря. Скалите пред тях, разположени близко една до друга, се издигаха като отвесни стени.
— Там, милейди — каза ловецът и посочи земята. — Там открих първата следа.
Джондра слезе от седлото и се наведе над меката пръст. Видя дълбоки отпечатъци на две огромни лапи и част от трета.
— По-големи са, отколкото очаквах — промърмори тя, опипвайки с тънките си пръсти отпечатъците.
— Видяхме следите — рече Конан. Тежкият въздух му се струваше по-плътен. — Сега да се връщаме в лагера.
Арванеус сви подигравателно устни.
— Изплаши ли се, варварино? Милейди, нататък има още следи. Някои са съвсем ясни.
— Трябва да ги видя! — Джондра бързо се метна на седлото и препусна напред. Арванеус пришпори коня си подир нея.
Конан погледна Теладис — по лицето на ловеца с бръснатата глава се виждаше, че на него това също не му харесва — после двамата, заедно с останалата част от колоната конници, ги последваха.
След малко, както неведнъж досега, тесният проход се разшири и ги отведе в малък, широк може би сто крачки каньон. Пет тесни пролома прорязваха стръмните кафяви стени. Скрит в тези проломи враг можеше да ги нападне, преди да имат време да реагират. Любимата тактика на планинците беше засадата.
По дъното на каньона имаше много отпечатъци от звяра. Следите, водещи навътре и навън от проломите показваха, че леговището на звяра е наблизо. Тревога обзе колоната. Ловците нервно поклащаха копия или се пресягаха, за да се уверят, че лъковете им са зад тях на седлата, конете неспокойно тъпчеха на място. Джондра слезе от коня, отиде при следата, посочена от Арванеус, но преди да коленичи до нея, извади от калъфа лъка и постави стрела. Ловецът с ястребово лице огледа местността, намръщи се и се опита да задържи коня си, който се дърпаше настрани.