— Ей, Конан! — като се олюляваше върху седлото, Теладис препускаше встрани от звяра, за да го нападне откъм гърба. Ризницата на гърдите му беше скъсана, беше облян в кръв, но държеше здраво копието си. — Изведи я, северянино! — изкрещя той. Заби ботушите си в хълбоците на коня и го насочи право напред.
Звярът се завъртя, пъстроцветните люспи проблеснаха, огнената паст зейна.
— Не-е! — изрева Конан.
Пламъкът погълна ловеца и коня и звярът скочи напред, за да разкъса горящата плът.
Кимериецът мигновено се възползва от саможертвата на Теладис. Пъхна меча си в ножницата, грабна Джондра от земята, метна я през рамо и се спусна към изхода от каньона, преследван от хрущене на кости.
Когато ужасните звуци зад него заглъхнаха, Джондра се размърда в ръцете му.
— Не исках те да умират — прошепна тя с широко отворени, ужасени очи.
— Ти искаше да убиеш звяра — каза Конан, без да забавя своя бяг. При други обстоятелства би потърсил оцелели. Но сега мислеше само как да спаси Джондра и да я отведе в сравнително безопасния лагер.
Джондра се притисна по-силно до широките му рамене, сякаш търсеше заслон от бурни ветрове зад голям каменен блок.
— Теладис пожертва живота си за мен — промърмори разтреперена тя. — Наистина не го желаех. О, Конан, какво мога да направя?
Конан рязко спря, а тя се сви в ръцете му, като че ли искаше да се скрие от ледения му син поглед.
— Напусни тези планини — рече той строго. — Върни се в Шадизар. Забравѝ за този звяр и винаги помнѝ мъжете, които загинаха в нечовешки мъки заради твоята глупост и гордост.
При тези думи гняв и високомерие преобразиха лицето ѝ. Тя вдигна стиснатата си в юмрук ръка, но после рязко я отпусна. По бузите ѝ потекоха сълзи.
— Ще те послушам — изплака тя. — Кълна се пред всички богове.
— Това няма да върне живота на Теладис — продължи сурово той — но така ще покажеш, че неговата саможертва не е била напразна.
Тя докосна леко бузата на Конан.
— Никога не съм позволявала да ме командва мъж, но ти почти успя… — малките ѝ бели зъби захапаха долната ѝ устна и тя сведе очи. — Ще се върнеш ли с мен в Шадизар? — тихо попита тя и така се извъртя в ръцете му, че едрите ѝ закръглени гърди се озоваха пред очите му.
— Може би — отговори той навъсено и отново пое напред по каменистата стръмна пътека, извеждаща от каньона. Само глупак можеше да се откаже от жена като тази, която държеше в ръцете си. Но Теладис му беше станал приятел и този мъж пожертва живота си, за да спаси както нея, така и него.
От една страна, кимерийският морален кодекс повеляваше да отмъсти за смъртта на Теладис още на място, но, от друга, същият кодекс изискваше да се погрижи за безопасността на Джондра и Тамира. За момента второто изглеждаше по-лесно изпълнимо от първото! Как обаче, замисли се той, може да се убие един звяр, пред когото дори стоманата е безсилна? И не беше чудно, че не обърна никакво внимание на предизвикателните прелести на Джондра.
Седемнадесета глава
Слънцето висеше като кърваво кълбо над острите върхове, когато Конан влезе в лагера с полуголата благородница на ръце. Първият човек, когото срещна, беше Тамира. Сложила юмруци на хълбоци, дребната крадла наблюдаваше с открита неприязън как Джондра се е вкопчила в него. Благородницата се огледа смутено и тогава тя видя мокрото ѝ от сълзи лице. Тамира прехапа устни и бързо донесе от червената палатка едно наметало.
Конан отпусна Джондра да стъпи на земята и по-дребната жена я наметна с меката синя вълнена дреха. Но когато отдръпна ръцете си, Джондра се свлече на земята. Тамира коленичи до нея, притегли главата ѝ на рамото си и погледна нагоре към едрия кимериец.
— Какво се случи? — попита гневно тя.
— Открихме звяра, за който беше тръгнала на лов. Върна ли се някой от другите?
Тъмните очи на момичето се разшириха от страх. — Никой. Те… не са мъртви всичките, нали?
— Разбира се, че не са — отговори Конан. Щеше да бъде чудо, ако някой от ловците е останал жив, но реши, че няма смисъл съвсем да изплаши момичето. По-добре да ѝ намери някаква работа, с която да ангажира ума ѝ.
— Погрижи се за нея — каза той. — През целия път дотук не спря да плаче.
— Не ме учудва — отговори Тамира нервно, — щом е била така „добре“ защитена — тя изправи съсипаната Джондра на крака и я поведе към палатката. Конан остана зяпнал след тях.