Повече няма да мисля за него, реши тя. Премести се към отвора на пукнатината и се опита още веднъж да различи нещо в тъмнината. Сякаш се опитваше да гледа през гарваново крило. Леден вятър виеше в планините. Тя притисна колене към тялото си и се сви на кълбо, за да запази малкото топлинка от късата ѝ туника.
Къде отиде? Каза ѝ, че отива да търси Джондра, но как смяташе да я намери в тъмнината? Дали беше все още жива? Тамира си спомни, че палатката изгоря. Нищо в нея не би могло да оцелее. Освен… железните ковчежета със скъпоценностите на Джондра.
Очите ѝ заблестяха от радост. Прехапа устни, за да не се засмее на глас.
— Нека търси Джондра — прошепна тя. — Когато се върне, ще открие, че съм се измъкнала от планините. Заедно с рубините.
С гъвкавостта на котка Тамира се провря през пукнатината и се изправи на крака в тъмното. Студеният вятър вдигна бялата ѝ туника над бедрата. За момент се замисли върху проблема с издайническия цвят на тази дреха.
— Е, не мога да тръгна гола — накрая реши тя и стисна тракащите си от студ зъби. Сега не можеше да си позволи да вдига шум.
Тя тихо се шмугна в тъмнината, прилагайки цялото си умение да се движи безшумно. Независимо какво се говори за Конан в Шадизар, в кръчмите на Пустинята, тя е най-добрият крадец в града.
Някакъв шум, най-вероятно поскърцване на ботуши по камък, я накара да спре. Тамира съжали, че камата ѝ не е в нея. Прецени, че който и да е, трябва да е доста тромав. Безшумно се отдалечи от онзи, който пристъпваше по скалата… и попадна всред миризливи дрехи и немити тела.
Тамира риташе псуващите мъже, които се струпаха около нея, удряше ги, докато не стиснаха юмруците ѝ като в менгеме. Мръсни ръце започнаха да я опипват. Видя едно брадато лице, жестоко и сурово… после и ятагана, вдигнат над главата ѝ. Писъкът замря в гърлото ѝ. Толкова много мъже да убият една жена. Не е честно, мислеше тя мрачно. Някой сграбчи туниката ѝ за яката и я разцепи до кръста.
— Виж! — извика дрезгав глас. — Нали ти казах. Жена, млада.
Суровото лице остана непроменено.
— Жена от низината. Източник на сладострастие!
— Все пак — обади се друг мъж — не забравяй заповедите на има̀ла! Спомнѝ си също съдбата на Уолид, преди да помислиш да ги нарушиш! — мъжът със суровото лице примижа, после се намръщи.
— Заведете ме при има̀ла — рече задъхана Тамира. Тя знаеше, че за планинските племена има̀лите са свещени хора. Сигурно един свят човек ще я защити.
Суровото лице се изкриви в злобна усмивка.
— Нека бъде така, както желае момата. Тогава ще съжалява, че не е предпочела моята сабя — и мъжът се засмя с глас.
Осемнадесета глава
Конан полегна на тясната скална тераса. На мръснобялата светлина преди зазоряване видя между стръмните скали в ниското колона планинци. С избледняването на нощта броят им беше намалял, но все пак брадатите мъже бяха твърде много, за да може да се справи с тях. Когато последният ездач се изгуби по виещата се пътека, едрият кимериец се спусна от терасата, после хукна в обратна посока — към лагера, който до неотдавна представляваше кървава кланица, към мястото, където се криеше Тамира.
На двеста стъпки надолу по пътеката видя останките на, един от заморийските ловци. Не можа да го познае. Обезглавеното тяло, покрито с почерняла кръв и светлозелени мухи, лежеше със свити под неестествен ъгъл крайници. Конан го отмина, без повече да се заглежда. Тази нощ беше открил препалено много трупове, някои още по-обезобразени от този, и всеки път беше благодарен, че не е на Джондра. Сега се разтревожи за Тамира. Беше сигурен, че е в безопасност. Дори на дневна светлина пукнатината трудно можеше да бъде забелязана, но беше прекарала самичка нощта — нощ, изпълнена с планинци и спомени за убийства.
Той тичаше по склона на планината, оглеждайки се на всички страни. После легна по корем и допълзя до края на една гола скала. Под него лежеше лагерът. Мястото, на което беше палатката на Джондра, беше почерняло и покрито с пепел. Между хилавите разкривени дървета бяха разпръснати десетина съсечени тела — всичките на заморийци, защото планинците бяха отнесли своите убити.
Конан пое дълбоко дъх и започна да се спуска по склона към лагера, като се плъзгаше по камъните и шистите. В лагера остави мъртвите както си бяха, защото нямаше време за губене по погребални ритуали, и започна да търси онова, което да помогне на човек да оцелее: здраво копие, което планинците са пропуснали да отмъкнат, мях с вода и торба със сушено месо.
Планинците обаче бяха отмъкнали всичко: върхове от счупени копия, готварски съдове, ремъците за завързване на конете… Бяха разровили дори пепелта от палатката на Джондра с надежда да намерят нещо, пощадено от огъня. Измъкна черното си кауранианско наметало, което преди беше напъхал под голям кръгъл камък, и го сложи върху жалката купчинка намерени неща.