Жените по-късно, напомни си Конан. Той разтърси завития в наметалото меч и се огледа за празна маса.
Изведнъж от онова, което по-скоро приличаше на вързоп дрипи, се протегна кокалеста ръка и го дръпна за туниката. Тънък, стържещ глас се промъкна през беззъбата уста на непознатия:
— Здравей, кимериецо, къде си тръгнал с този меч, който донесе толкова убийства?
Конан почувства как космите по врата му настръхнаха. Старецът, толкова съсухрен, че бе невъзможно да има бръчки, бе препасал мръсно парче плат на мястото, където трябваше да се намират очите му. Ала дори да имаше очи, как би могъл да знае какво е завито в наметката? Или пък, че Конан е от Кимерия?
— Какво знаеш за мен, старче? — попита той. — И как си го научил, щом си сляп?
Старецът остро се изкиска и с тояжката, която държеше, докосна превръзката върху очите си.
— Когато боговете ми отнеха зрението, те ме дариха с други способи за гледане. Аз не гледам с очите си и не виждам онова, което виждат зениците, а… други неща.
— Чувал съм за такива хора — измърмори Конан. — И за още по-странни дори. Какво още можеш да кажеш за мен?
— О, много, много, млади господине. Ще познаеш любовта на много жени — и кралици, и селски момичета, и на много други с ранг между техния. Ще живееш дълго, ще спечелиш кралска корона, а смъртта ти ще бъде забулена в легенда.
— Ей, бичи мях! — изсумтя Хордо, провирайки главата си край рамото на Конан.
— Чудех се къде си — каза Конан. — Този старец позна, че съм кимериец.
— Дочул е акцента ти на варварин и с малко късмет е уцелил истината. Хайде да сядаме на масата и да вземем кана вино.
Конан поклати глава:
— Не съм си отварял устата, той знаеше. Кажи ми, старецо, какво ме чака след седмици, а не след години.
Слепият слушаше с болезнено изражение на лицето, навел глава, за да долови техните думи. Сега беззъбата му усмивка се бе завърнала:
— Колкото до това — той вдигна ръка, потривайки палеца с върха на останалите си пръсти. — Аз съм беден човек, кепето виждаш, млади господине.
Големият кимериец бръкна с два пръста в кесията на пояса си. Тя бе достатъчно олекнала, съдържаше повече медни, отколкото сребърни монети, при това малко и от двете, ала той извади сребърна пара с лика на краля и я пусна в дланта, която приличаше на парче стара животинска кожа.
Загубил всякакво търпение, Хордо въздъхна:
— Познавам един гадател и трима астролози, събрани заедно, за половината пари ще ти предскажат всичко много по-добре, отколкото тук, в тая бърлога.
Върховете на пръстите на слепия пробягаха леко по лицето на монетата.
— Щедър човек — измърмори той. — Монетата изчезна сред дрипите му. — Дай ми дясната си ръка.
— Сляп гледач на ръка — изсмя се Хордо, ала Конан протегна десницата си.
Със същата скорост, с каквато бяха изучили монетата, пръстите на стареца проследиха линиите по ръката на кимериеца и се поспряха върху местата с удебелена кожа и старите белези. Той започна да говори и въпреки че гласът му бе тънък, нотките на кикот бяха изчезнали. В него бе стаена сила, дори властност.
— Пази се от жената със сапфири и злато. Заради любовта й към властта, тя може да опустоши съдбата ти. Пази се от жената със смарагди и рубини. Заради любовта й към теб, тя може да съзерцава дори смъртта ти. Пази се от мъжа, който се стреми към трона. Пази се от мъжа, който е направен от глина. Пази се от благодарността на кралете — според Конан гласът на стареца звучеше твърде високо, ала никой не отклони поглед от своята чаша вино, когато той започна да пее провлачено, монотонно: — Спаси трона, спаси краля, убий един крал или умри. Каквото и да дойде, каквото и да бъде, подбери точно времето, когато трябва да си тръгнеш.
— Толкова е мрачно, че може да вгорчи и младо вино — измърмори Хордо.
— Освен това не е много смислено — добави Конан.
— Можеш ли да го кажеш по-ясно?
Старецът пусна ръката на Конан и сви рамене:
— Ако можех да изричам пророчествата си по-ясно — отбеляза сухо той, — щях да живея в дворец, а не в кочина сред Хелгейт.
Потупвайки с тояжката си, той закуцука към улицата, като избягваше с еднаква ловкост и масите, и пияните гуляйджии.