Отблъсквайки жената нагоре по тясната пресечка, Конан се обърна тъкмо когато първият от група мъже се втурна срещу него. Оръжието на кимериеца сряза гърлото на нападателя, а сабята му се заклати, издигната във въздуха.
Един от другите трима преследвачи се препъна в грохващото тяло на другаря си и изкрещя — оръжието на Конан бе намерило непокритото от ризницата място, където се съединяват вратът и рамото. Зад мъжете долетя писък, който завърши със задавен стон, последван от вик:
— Червения Ястреб!
Това подсказа на кимериеца, че Хордо се е включил в схватката. Мъжът срещу Конан зае отбранителна стойка, като се опитваше да разгадае как се развива битката зад гърба му, без да откъсва очи от огромния младеж.
Изведнъж Конан изкрещя и раздвижи рамене, сякаш се готвеше да нанесе удар отвисоко през рамо. Мечът на противника блесна във въздуха да го парира, а тялото му остана съвсем незащитено. Страхотният промушващ удар на Конан доближи противника срещу лицето му, оръжието на кимериеца се подаде, щръкнало две педи зад гърба на нападателя. Той се взря в очите на умиращия и дори в тъмата успя да съзре отчаянието, обхванало мъжа, осъзнал, че идва смъртта. После смъртта наистина овладя всичко. Конан изтегли меча си и го изтри в наметалото на мъртвия.
— Ранен ли си, Конан? — извика Хордо, препъвайки се от телата в тясната уличка.
— Тъкмо изтривах… — отвратителна миризма изпълни ноздрите на Конан. — Кром! Какво е това?
— Подхлъзнах се от нещо — отвърна Хордо кисело. — Затова се забавих толкова, докато се върна. Коя е тази блудница?
— Не съм блудница — възрази Ариани.
— Името й е Ариани — уточни Конан. Той повдигна вежди като я видя да пъха в роклята си малка, очевидно умело използвана в схватката кама.
— Ти не извади това нещо срещу мене, момиче.
— Ала го имах на разположение — отговори тя. — Сигурно не съм помислила, че ще имам нужда от оръжие с теб. Тези твои приятели ли са?
— Разбойници — изсумтя той.
Хордо се изправи, след като бе огледал труповете.
— Изглежда ще се наложи да им хвърлиш един поглед, Конан. Твърде добре са облечени за Хелгейт.
— Някои от по-добрите граждани на Хелгейт — кимериецът сбърчи нос. — Хордо, веднага щом съпроводим Ариани до Улицата на Скърбите, трябва да намериш някаква баня. Ако възнамеряваш да продължиш да пиеш с мене, разбира се.
Хордо измърмори нещо под нос.
— Стига да не е някакъв капан — започна Ариани и спря, нерешително прехапвайки със зъби долната си устна. Накрая кимна. — Всичко ще бъде наред, — промърмори тя на себе си. — В странноприемницата „Знакът на Фестис“, съвсем близо до Улицата на Скърбите, има дървени корита. Може да дойдете като мои гости, поне за тази нощ.
— „Фестис“! — гракна Хордо. — Кой пък е чувал за странноприемница, наречена като богинята на музиката, разните му там стихове и други брътвежи?
— Аз — заяви Ариани с известна рязкост. — Щом аз ви каня, леглото, храната и виното са безплатни, въпреки че от вас се очаква частично да участвате в уреждането на сметката. Ще разберете, когато видите мястото. Е? Идвате ли, или ще воните, докато съберете два сребърника да си платите банята?
— Защо? — попита Конан. — Не беше така приятелски настроена преди една-две минути.
— Интересен си ми — каза просто Ариани.
Хордо се подсмихна и на Конан внезапно се прииска едноокият да вонеше поне мъничко по-слабо, та да го приближи на достатъчно разстояние за един хубав удар с юмрук. Кимериецът бързо зави древния меч в наметалото.
— Хайде да се махаме оттук, преди да сме привлекли още гадини — предложи той.
С възможно най-голяма скорост те напуснаха пределите на Хелгейт.
Четвърта глава
Албанус гневно стегна около кръста си шнура на избродираната със злато нощница, докато се разхождаше в постланото със скъпи килими преддверие на своите спални стаи. Златисти лампи хвърляха мека светлина върху стените, обсипани с барелефи, изобразяващи сцени от живота на Брагорас — древния, превърнал се в легенда, крал на Немедия — от когото Албанус претендираше, че води своя чист и неопетнен произход на благородник по майчина и бащина линия.
Лордът с ястребово лице бе наредил да го събудят, независимо по кое време се появят двамата мъже, които очакваше. И Вегенций, и Деметрио изглежда не бяха мигнали през нощта. Туниката със знака на Златните Леопарди, облечена върху ризницата на войника, бе смачкана и влажна от пот, а очите на женствения младеж примигваха изтощено.