— Какво открихте? — повелително попита Албанус, без никакво предисловие.
Деметрио сви рамене и помириса малката топчица против зараза, която винаги носеше със себе си.
Вегенций изтръпна в уморен гняв при безапелационния тон и рязко заговори:
— Нищо. Мечът го няма. Това не е толкова важно. Нямаме нужда от него. При това ти уреди Мелиус да бъде убит, като му го даде в самото начало. И все пак, Митра ми е свидетел, този човек не е голяма загуба.
— Как бих могъл да зная, че проклетото оръжие ще го накара да полудее? — прекъсна го Албанус. Вплел пръстите на двете си ръце, за да ги възпре да не треперят от ярост, той успя да си възвърне самообладанието. — Мечът — гласът му звучеше по-спокойно — трябва да бъде намерен. Още едно произшествие като днешното, още един луд с това оръжие в ръцете, и Гариан ще знае, че в Немедия отново вилнее магьосничество. При цялото му отвращение към магиите, би могъл да привлече някой маг в двореца, за да осигури собствената си защита. Мислите ли, че толкова лесно ще позволя да се провалят плановете ми?
— Нашите планове — тихо му напомни Деметрио иззад малката топчица.
Албанус се усмихна леко — неговата усмивка беше не повече от леко изкривяване на устните.
— Нашите планове — съгласи се той, след което дори и нищожната деликатност в тона му изчезна. — Ти разпита стражите по въпроса, нали, Вегенций? В края на краищата те убиха лорд Мелиус.
Вегенций едва забележимо кимна.
— През мен минаха всички, освен техния старши, който изчезна от казармата, щом Златните Леопарди дойдоха да го арестуват. Гузната му съвест го е накарала да избяга, помнете ми думата. Той знае нещо.
— Малко вероятно — измърмори Деметрио. — Човекът знае какви методи на разпит ще бъдат използвани.
— Освен ако не е взел меча — предположи Албанус. — Какво казаха другите?
— Съвсем малко — въздъхна Вегенций. — През по-голямата част от разпита молеха за милост. Знаеха единствено, че имат заповед да спрат някакъв обезумял, който колел хората в близост до Пазара. Заварили го да се бие с варварин от северната провинция, после убили полуделия. Когато разбрали по кого са стреляли, били така ужасени, че дори не помислили за меча. Не са задържали и варварина.
— Още ли е жив? — изненадано възкликна Албанус. — Трябва да е истински майстор на фехтовката.
Вегенций се разсмя пренебрежително.
— Мелиус едва ли можеше да различи дръжката от острието на меча.
— Майсторството е в оръжието — натърти Албанус. Шестима превъзходни майстори на меча били убити, за да се изработи острието му. Тяхната кръв била използвана за закаляването на стоманата, костите им били изгорени при изковаването й, а тайната на тяхното изкуство се е преляла в метала.
— Да сече и коли — ето всичко, което знае Вегенций, — гласът на Деметрио насмешливо подскочи. — Виж, изкуството на стоманата… — Той извади меча от ножницата си и с прегънати колене затанцува по прекрасно съчетаните багри на килима, като описваше с оръжието си сложни фигури във въздуха.
— Такива измишльотини вероятно са достатъчно добри за първите дуели на благородниците — подигра го на свой ред Вегенций. — В битката, когато животът ти зависи от сабята, е съвсем друго.
— Достатъчно! — грубо прекъсна спора им Албанус. — Спрете и двамата! — той остро пое дъх. Един ден щеше да им позволи да се бият, за да го развличат, и щеше да заповяда да набодат на кол победителя от техния двубой. Ала сега не беше време за това. Тридесет години беше работил, за да осъществи мечтата си. Прекалено много време, прекалено много усилия и унизителен ужас, за да позволи всичко да пропадне. — Този варварин може да е взел меча. Намерете го! Намерете оръжието!
— Вече започнах търсенето — самодоволно се обади войникът с квадратното лице. — Обадих се на Тарас. Неговите улични плъхове трябва да са душили цяла нощ.
— Добре — Албанус потри ръце, при което се разнесе звук, сякаш наблизо шумолеше пергамент. — Ами ти, Деметрио? Какво направи, за да намериш оръжието?
— Зададох десет хиляди въпроса — уморено отвърна изнеженият младеж. — От Улицата на Скърбите до вертепа „Къщата с Хиляда Орхидеи“ Нищо не узнах. Ако Вегенций беше сметнал за уместно, да ме уведоми за онзи варварин, търсенето ми щеше да бъде по-лесно.