Той си проби път край философите на стълбищната площадка — нито един от тримата не забеляза преминаването му — и спря изумен. Ариани стоеше права върху маса в ъгъла на стаята. Гола. Беше стройна, гърдите й изглеждаха приятно налети, талията й — тънка над красиво заобления ханш.
Той свлече наметалото от раменете си — мечът с назъбеното острие бе скрит на сигурно място в малката стая, отредена му да пренощува — и закрачи напред, за да обвие наметката около голото й тяло.
— Ето, момиче. Ти не си като онези, които печелят от такъв вид развлечения. Ако се нуждаеш от пари, имам достатъчно да изхраня и теб, и себе си известно време.
Тя погледна надолу към него за миг, с ръце върху бедрата, с неразгадаеми очи, сетне го изуми като отметна главата си назад и се разсмя. Лицето му почервеня — не понасяше да му се подиграват. Тя веднага падна на колене върху масата, лицето й бе изпълнено с разкаяние. Гърдите й подскочиха на педя от носа му и челото му се покри със ситни капчици пот.
— Съжалявам, Конан — каза тя тихо, ако думите й можеха да минат за тихи в тази врява. — Това е най-хубавото нещо, което някой някога ми е казвал. Не биваше да се смея.
— Щом искаш да се покажеш гола — сърдито отговори той, — защо не отидеш в кръчма, където от това се печелят пари?
— Виждаш ли тези хора? — тя посочи тримата мъже и двете жени — държаха въглени в ръце и седяха около близката маса, всеки с парче пергамент, прикрепено към дъска — и пред петимата имаше такива необичайно широки дъски. Всички гледаха сърдито към жената и Конан. — Аз им позирам. Те нямат пари да наемат някого и аз им правя услуга.
— Пред всички? — попита той недоверчиво.
— Няма много свободно място, Конан — обясни тя, а гласът потрепна с неприкрито веселие. — Освен това всеки тук е човек на някакво изкуство. Те дори не забелязват.
Държейки под око изящните извивки на тялото й, той бе готов да се обзаложи в противното. Ала всичко, което каза, беше:
— Предполагам, че можеш да правиш каквото искаш.
— Правилно предполагаш.
Тя помаха с ръка към хората, които скицираха и скочи от масата, като извърши безброй интересни поклащания с голото си тяло. Конан желаеше тя да престане да припка наоколо, както бе тъй — без дрехи. Трябваше да помисли за друго, за да не я метне през рамо и да я отнесе горе в стаята си. След малко Конан забеляза блещукане в очите й. Върху скулите й се бе покатерила лека руменина. Беше осъзнала какъв ефект предизвиква у него.
Жената сръчно пое наметката от ръцете му и целомъдрено я обви около тялото си.
— Точно сега, в този момент, бих искала да пийна малко вино. С теб. — Той погледна наметката, вдигна въпросително вежди, а тя се изсмя. — Горе е различно. Там аз позирам. Долу съм просто гола. Ела, една маса тъкмо се освобождава.
Тя се втурна напред, той я последва, като се чудеше каква разлика създава разстоянието от масата до пода, и се питаше дали въобще някога ще разбере жените. Едва се отпусна на стола срещу нея край една маса с неравен плот и някой бутна пред тях глинена кана с вино, две очукани метални чаши и изчезна, преди още Конан да бе посегнал към кесията си.
Той поклати глава.
— За първи път виждам кръчма, където не искат да си платиш, преди да ти напълнят чашата.
— Никой ли не ти обясни снощи? — засмя се тя.
— Може би ти си опитала. Ала имаше твърде много вино наоколо.
— Наистина ли си извършил всичко, за което разказа снощи? — тя се наведе напред с интерес, краищата на наметалото се разтвориха и разкриха пътеката към пазвата й. Част от съзнанието му отбеляза, че гледката е почти толкова възбуждаща, колкото голият й бюст преди малко. Той се запита дали тя го знае и дали го прави нарочно.
— Някои от тях, да — потвърди предпазливо той. Истината беше, че не си спомняше кои истории бе разказал той и кои Хордо. Наистина, онази нощ виното беше много повече от достатъчно. Конан напълни чашите от глинената кана.