Десетте изминали нощи в странноприемницата „Фестис“ бяха прекрасни — омагьосан от прегръдките на Ариани, от нейната страст и желание, той пламваше дори в мига, когато му се струваше, че е напълно задоволен. Стефано седеше умислено, потънал в ревност и вино, ала споменът за гнева на кимериеца държеше езика зад зъбите му. Хордо, привлечен от чара на стройната Керин, премести при нея оскъдната си покъщнина от странноприемница, отдалечена на Три преки от „Фестис“, където живееше по-рано. Всяка вечер двамата с Конан пиеха и се надпреварваха да си разказват разни измислици, докато прелестите на Ариани и Керин ги разделяха. Такива бяха нощите. Дните им изглеждаха съвсем другояче.
Конан спря, сепнат от шума на тичащи ботуши край себе си, ала продължи по пътя, когато Хордо се присъедини към него.
— Лош късмет и тази сутрин? — попита едноокият и се вгледа в лицето на Конан.
Конан кимна.
— Победих и тримата телохранители на служба при лорд Хераниус и той ми предложи три жълтици, ако стана техен началник плюс още две на всеки десет дни.
— Това наричаш лош късмет? — възкликна Хордо.
— Митра! Та то е два пъти повече от обичайната заплата на телохранител. Изкушен съм да се откажа от контрабандата. Поне няма опасност от дръвника на палача.
— Ала трябва да положа клетва пред върховните съдии на града, че няма да напускам службата си без разрешение в срок от две години.
— О!
Юмрукът на Конан изплющя в дланта на лявата му ръка — звукът наподобяваше удар на бухалка в просната да съхне животинска кожа. Някакъв пиян, който се клатушкаше по път, подскочи цели две педи и падна в локва нечистотии. Конан не го забеляза.
— Навсякъде е същото — изскърца със зъби той. — И при отряд телохранители, и ако те наемат самостоятелно. Всички искат да се закълнеш, че ще служиш три години, а някъде искат и пет.
— Като нямаше тези клетви — размишляваше гласно Хордо, — хората си сменяха господарите всеки ден и получаваха по жълтица повече при всяка нова служба. Ти например. Защо не останеш на служба там, където ти предложат най-много злато? Да вземем този лорд Хераниус. Ако ти се прище да си идеш, а той не те пусне, просто си тръгваш. Клетва, която превръща човека в роб, въобще не е никаква клетва.
— И трябва да напусна Белверус, а може би и Немедия. — Той остана смълчан дълго, ботушите му отритваха встрани счупени глинени кани за вино и мръсни парцали от изоставени дрехи. Накрая каза:
— Хордо, отначало само си приказвахме за онзи отряд. Сега той означава много повече за мен. Няма да приема никаква служба, ако не съм начело на свой собствен отряд.
— Толкова много ли означава това за тебе? — попита Хордо невярващо. Той ловко избегна канче помия, плисната от втория етаж и изруга — човекът, извършил грозното дело набързо се скри зад прозореца.
— Да — продължи Конан, без да надава ухо за ядните думи на другаря си по повод оплесканите ботуши. — В крайна сметка човек няма нищо повече от себе си, нищо освен силна дясна ръка и оръжието в нея. И още нещо — воля да се издигне, да остави някаква следа в света, да води другите. Бях крадец, ала достигнах ранг на командир в армията на Туран, и добре си свърших работата. Не знам още колко ще се издигна, нито къде ще ме изведе пътеката, която съм поел, но възнамерявам да стигна толкова високо и толкова далеч, колкото позволяват моят разум и добрият ми меч. Ще имам този отряд.
— Когато се сдобиеш с него — сухо отбеляза едноокият, — погрижи се всичките телохранители да положат необходимата клетва. — Те завиха по улицата към странноприемница „Фестис“
Докато Конан се смееше, трима мъже с мечове в ръце изскочиха и преградиха тясната улица. Шумът от ботушите им накара Конан веднага да погледне през рамо. Още двама въоръжени мъже се появиха зад тях, пресичайки пътя им за отстъпление. Сабята на кимериеца забръмча, освободена от износената шагренова ножница; Хордо, чийто меч се разлюля страшно във въздуха, се завъртя, за да посрещне в лице двамата нападатели, изненадали ги в гръб.
— Отдръпнете се — извика Конан на тримата. — Другаде си намерете си по-лесни жертви.
— Не ни казаха нищо за втори човек — измърмори един вляво от Конан, с тясна миша муцуна, която вече се разтрепери.