Мъжът отдясно, с бръсната глава, блеснала от утринното слънце, неспокойно повдигна меча си.
— Не можем да пленим единия без другия.
— Ще намерите само смъртта си! — подвикна. Конан. С лявата ръка той разкопча бронзовата игла, която придържаше наметката му, и преметна подплатената с кожи дреха да виси свободно върху другата ръка.
Предводителят на нападателите — високият мъж с късо подстриганата брада в центъра на групата им очевидно беше такъв — се обади за пръв път:
— Убийте ги! — изкомандва той и сабята му замахна към корема на Конан.
С грацията на пантера мускулестият кимериец се отдръпна встрани, наметката му се омота около оръжието на високия мъж и десният му крак се стовари съкрушително в слабините на брадатия. В същото време сабята на Конан нанесе страничен удар срещу бръснатата глава — втория нападател. Притиснал устата си с ръка, предводителят им опита да се изправи, ала тялото на Конан описа пълен кръг, левият му крак изсипа страхотната си сила върху слепоочието на предводителя, който се свлече под краката на втурналия се напред мъж с миша муцуна. Двамата се затъркаляха в пръхтяща купчина по мръсната улица.
Нападателят с бръснатата глава загледа опулено другарите си на земята. Свистящият меч на Конан почти изцяло бе прерязал гърлото му. Яркочервена кръв запръска от страшната рана, мъжът се свлече на колене, а после се просна по лице върху камъните. Мъжът с мишата муцуна бързо се изправи на крака и опита да нанесе отчаян връхлитащ удар през рамо. Сабята на Конан иззвънтя срещу чуждото острие, отблъсна го в бясна окръжност към земята, и като полетя по край оръжието на противника, светкавично прободе гърдите му.
С бърз ритник Конан освободи сабята си от мъртвото тяло, което се просна до другия труп на земята. После кимериецът се завъртя и зърна предводителя на злосторниците изправен на крака, с пропито от ярост тясно, брадато лице. Той замахна, докато Конан все още обръщаше рамене, ала за изненада на разбойника големият кимериец не отвърна на удара, а приклекна, почти седна върху петите си. Оръжието му с невероятен мах изряза кървава линия през корема на предводителя. Високият мъж запищя като жена. Обезумели, ръцете му напразно се опитваха да задържат вътрешностите на мястото им. Очите му се изцъклиха в смъртна студенина още преди дългото тяло да падне върху мръсните камъни на паважа.
Конан навреме потърси с поглед Хордо, за да съзре как оръжието на едноокия отсича главата на втория нападател. Тя все още се търкаляше по камъните, когато едноокият приближи, впил сърдит взор в Конан. Кръв се стичаше от дълбока рана на дясната му ръка, и от друга — по-малка, на челото.
— Прекалено съм стар за това, кимериецо.
— Винаги казваш така — докато приказваше, Конан се наведе и провери кесиите на убитите мъже.
— Истината ти казвам — настоя Хордо. — Ако тези не бяха такива глупци, не приказваха и не се размотаваха толкоз дълго, можеха да ни съсекат за храна на кучетата, преди да дойдем на себе си. Да не се лъжем, моите двама едва не ми отрязаха топките. Прекалено съм стар, казвам ти.
Конан се изправи от телата и показа шест съвсем скоро изсечени златни монети. Той ги подхвърли върху дланта си.
— Може да са глупци, ала са били изпратени заради някой от нас. Има някакъв човек, готов да заплати десет жълтици за една смърт. — Той посочи с глава двамата, убити от Хордо. — Ще видиш, че всеки има по две.
Хордо изруга и се наведе над двете тела; след минута се изправи с четири тежки златни монети. Едноокият здраво ги стисна в юмрук.
— Онази там миша муцуна каза, че не очаквали двама души. Митра, кой ли би платил десет жълтици за някой от нас?
Някакво дългунесто момче се показа от тясната уличка, на около дузина крачки от тях. При вида на труповете челюстта му зейна, с писък на неподправен ужас то побягна напред. Воят му заглъхваше бавно — все по-проточен и глух, колкото по-далеч от мъртвите тела го отнасяха краката му.
— Нека обсъдим всичко във „Фестис“ — предложи Конан, — преди тук да се е струпала публика.
— С нашия лош късмет — измърмори Хордо, — днес ще се окаже единствената сутрин от половин година, когато градската стража е решила да излезе на обходен патрул.
Странноприемницата беше съвсем близо до мястото на схватката, разиграла се на криволичещата уличка, ала очевидно никой не бе чул шума. При влизането им само Керин ги погледна с кратък интерес. В този ранен утринен час малцина от хората на изкуството бяха станали и не се чуваше врявата, която отекваше тук вечер.