— Хордо — възкликна стройната девойка. — Какво се е случило с ръката ти?
— Паднах върху счупена кана за вино — отвърна той глуповато.
Тя го изгледа остро, излезе и след миг се върна с купчина чисти парцали и гарафа вино; махна запушалката и започна да излива виното върху дълбоката рана на Хордовата ръка.
— Не! — изкрещя той и грабна съда от ръцете й.
Устните й се извиха в закачлива усмивка.
— Не боли толкова много, Хордо.
— Въобще не боли — изръмжа той. — Сега ще видиш как човек трябва да постъпва с виното.
И той надигна глинената гарафа до устата си, като отблъскваше със свободната си ръка опитите на Керин да му я вземе. Когато накрая престана да пие, за да си поеме дъх, жената изтръгна гарафата, изля малкото останало вино върху парче плат и започна да почиства раната на челото му.
— Стой мирно, Хордо — смъмри го тя. — След малко ще ти донеса още вино.
В отсрещния край на стаята за посетители Конан забеляза непознато лице. Красив млад мъж в изящно избродирана червена туника от кадифе седеше на една маса в ъгъла и приказваше с Грекус, мургав скулптор, който прекарваше значителна част от времето си в компанията на Стефано.
След като откри, че някой желае смъртта му, Конан започна да изпитва съмнение към непознатите. Докосна ръката на Керин.
— Онзи мъж — посочи й той. — Онзи там, който приказва с Грекус. Кой е? Изглежда добре облечен за човек на изкуството.
— Деметрио — човек на изкуството? — изсумтя тя. — Безделник, предпочита в постелята си мъже, вместо жени. Бил много остроумен, ала аз никога не съм споделяла това мнение. Понякога обича да смайва себеподобните си, ако не се въргаля в някой вертеп, естествено.
— Мислиш ли, че той е дал десетте жълтици? — попита Хордо.
Конан сви рамене.
— Той или някой друг.
— В името на Еребус, кимериецо, прекадено съм стар за това.
— За какво говорите? — попита Керин. — Не, по-добре да не знам. — Тя стана и се залови да тегли Хордо зад себе си — нежен фавън, който водеше мечка. — Раната на ръката ти има нужда от мехлем. Счупена кана за вино ли? Наистина счупена кана!
— Когато се върна — извика Хордо през рамо към Конан, — ще започнем с търсенето на човека, който ни трябва. Налага се да сме любезни с врага, нали?
— Готово — извика Конан и се надигна. — Аз ще донеса онзи меч. С него ще припечеля някоя и друга монета.
В стаята си на горния етаж кимериецът откърти една подвижна дъска в пода и взе оръжието с извито като змия острие. Светлината от малкия прозорец пробяга по бляскавата стомана и заблещука върху сребърния предпазител за ръката. Усещане за зло и поквара се издигаше от меча като зловонно изпарение.
Той се изправи и обви наметката на мъртвия разбойнически предводител около острието на злокобното оръжие. Само от допира на меча в ръката му, усети как стомахът му конвулсивно се сви. Такова неприятно чувство не бе изпитвал дори когато за пръв път уби враг.
Конан се върна в стаята за посетители, а мъжът в червената туника от кадифе продължаваше да се навърта в основата на стълбите, повдигнал до орловия си нос малка топчица против зарази. Очите му бяха притворени в апатично безделие, ала кимериецът забеляза, че дръжката на неговия меч е износена от употреба и ръцете, които стискаха малката топчица, изглеждаха грапави и здрави като на фехтовач. Конан мина край него.
— Само за миг, моля — обади се крехкият младеж. — Казвам се Деметрио. Събирам мечове с древна изработка и случайно чух — просто нямаше как да не чуя — че ти притежаваш такъв меч и имаш желание да го продадеш.
— Не си спомням да съм описвал меча като древен — отвърна Конан. Женственият мъж му напомняше с нещо за змия усойница, а това не му допадаше.
Такъв човек може да се усмихва, да ти стиска ръката и в същото време да прониже сърцето ти с меч изотзад. И все пак Конан се вслуша в думите му.
— Може би само съм си внушил, че го наричаш древен — продължи спокойно Деметрио. — Ако не е, не ме интересува. Обаче ако наистина е старинен, бих го купил. — Той хвърли поглед към увития в наметката вързоп под мишницата на кимериеца. — Тука ли е?
Конан посегна към наметката и изтегли оръжието.
— Това е мечът — каза той, ала прекъсна изречението по средата и посегна към собствената си сабя, защото Деметрио отскочи назад. Кимериецът обърна острието на меча към себе си и предложи дръжката на мъжа. — Може би искаш да опиташ колко тежи?