— Не — думата бе произнесена с несигурен шепот. — Виждам, че този меч ми трябва.
Плътта около устните на Деметрио изглеждаше бледа и напрегната. В съзнанието на Конан пробяга странната мисъл, че крехкият мъж се бои от оръжието, ала отхвърли това хрумване като невероятно и глупаво. Кимериецът метна меча на близката маса. Чувстваше ръката си мръсна, защото го бе докосвал. Това усещане също бе лишено от здрав разум.
Деметрио преглътна и докато наблюдаваше меча върху масата, дишането му видимо стана по-леко.
— Това оръжие — продължи той, без да поглежда кимериеца, — има ли някакви… свойства? Някаква магическа сила?
Конан поклати глава.
— Не съм чувал. — Ако беше отговорил утвърдително, щеше да поиска по-висока цена, ала твърдението лесно можеше да бъде оборено. — Колко ще дадеш?
— Три жълтици — бързо откликна Деметрио.
Големият кимериец примигна. Най-смелите му мисли стигаха до няколко сребърника. Ала щом мечът имаше някаква стойност за този млад човек, трябва да се пазари. — За толкова старинно оръжие — поде той, — много колекционери биха платили двадесет.
Крехкият мъж го погледна изпитателно.
— Нямам толкова в себе си — измърмори той.
Изумен, Конан се почуди дали оръжието не е принадлежало на някой отдавна мъртъв крал. Деметрио дори не се бе престорил, че желае да се пазари. С обигран поглед на крадец Конан оцени на петдесет жълтици украсената с аметисти златна гривна върху китката на Деметрио, а малката игла с рубин в туниката му на два пъти по толкова. Човекът пред него с лекота можеше да плати двадесет жълтици, помисли си той.
— Готов съм да почакам — започна Конан, обаче Деметрио свали гривната от китката си и я пъхна пред него.
— Ще вземеш ли това? — попита купувачът. — Не бих рискувал някой друг да получи оръжието, докато отида да донеса монетите. Струва повече от двадесет жълтици, уверявам те. Добави и наметката, защото не искам да нося голия меч по улиците.
— Наметката и оръжието са твои — обяви кимериецът и бързо размени украсената с кожи дреха за гривната.
Усети прилив на радост, когато юмрукът му се затвори върху богато украсеното с аметисти златно украшение. Сега нямаше нужда да се занимава с мисълта как ще наеме войни за смешната сума от десет жълтици, които по-рано притежаваше. Възнаграждението на неговия отряд от телохранители бе буквално в ръката му.
— Бих искал да те попитам — добави Конан, — защо оръжието е толкова скъпо. Да не би това да е мечът на древен крал или герой?
Деметрио внимателно обвиваше наметката около меча. Внимателно, помисли си Конан, предпазливо, сякаш острието бе опасно животно. Изведнъж женственият благородник прекъсна заниманието си.
— Как се казваш? — попита той.
— Казвам се Конан.
— Прав си, Конан. Това е мечът на древен крал. Всъщност, може да се каже, че това е мечът на Брагорас — и той се разсмя, сякаш току-що бе казал най-смешното нещо, произнасяно някога от човешка уста. Без да прекъсва смеха си, мъжът прибра меча и наметката и забърза към улицата.
Седма глава
Албанус се спря пред вратата. Грубият, подплатен с кожи вързоп под мишницата му изглеждаше съвсем неуместно в стаята с гоблени по стените и покритите с килими мраморни подове. Сулария седеше пред високо огледало, наметнала златотъкана дреха от коприна около кадифените си рамене, а една робиня бе коленичила до нея и сресваше златисто-медената коприна на косите й. Сулария забеляза отражението на Албанус, позволи на дрехата да се разтвори и разкри щедрата плът на гърдите си пред огледалото.
Лордът с лице на ястреб щракна с пръсти. Робинята се огледа, отговори на жеста му с поклон и избяга безшумно от стаята, сякаш босите й нозе не стъпваха по пода.
— Донесе ли ми нещо? — попита Сулария. — Много странно си го завил, ако това е подаръкът за мен — тя загледа отражението си в огледалото и нанесе лек руж по бузите си с четчица от животински косми.
— Това не е за теб — изсмя се той. — Това е мечът на Мелиус.
С един от ключовете, закачени на златна верижка около врата му, той отключи грамаден лакиран сандък до стената, като в строга последователност завъртя ключа първо в една посока, после в противоположната. Ако тази последователност се наруши, бе казал той на Сулария, хитро измислена система от тръби и кухи пространства между тях щеше да изхвърли отровни стрели в лицето на човека, опитал се да го отвори.