Светлината в кристалната сфера бавно избледня и земята престана да се люлей. Светкавиците изтъняха и изчезнаха. Светлина се прокрадна над града, сякаш наближаваше нов изгрев.
Дълго време Албинус не погледна Сулария. Ако тя произнесеше само една дума, помисли си той мрачно, едничка дума за зрелището, в което той се представи като истински глупак, Албинус щеше да я изкорми и да я удуши със собствените й черва. Една-единствена дума. Той се обърна към нея с почерняло лице, като онова на палач под сянката на черната качулка.
Сулария се взираше в него с очи, изпълнени с неподправен възторг и страст.
— Толкова власт! — прошепна тя. — Ти разполагаш с толкова власт, че се боя да те гледам, от страх да не ослепея. — Дъхът заподскача и се загуби в рязко, учестено хриптене. — Така ли ще унищожиш Гариан?
Настроението му се повиши, гордостта му литна високо.
— Гариан не е достоен за това — подигра се той. — Ще създам човек, със собствените си ръце ще му вдъхна живот. Така ще доведа узурпатора на трона до жалката участ, която заслужава.
— Толкова ли си могъщ? — задъха се тя.
Той махна.
— Това беше просто дреболия. Вече съм правил така и следващия път няма да повторя грешките от миналото! — Той рязко вплете ръка в косите й, събори я на пода и я облада насила, въпреки че тя би му се отдала с истинска охота. — Вече нищо не стои на пътя ми! — обяви той, навеждайки се над тялото й. Жената изкрещя и в нейния глас той долови виковете на хората, които шумно приветстваха своя крал, своя бог.
Стивъна се надигна от възглавниците върху леглото си. Сочното й, закръглено тяло проблясваше, влажно от пот след любовната нощ. Налетите й гърди се залюляха красиво във вълните от грациозни движения на нейните рамене.
Мъжът в леглото й, жилест млад капитан от Златните Леопарди, нестабилно се повдигна на лакът. Тъмните му очи се взираха в нея с обожание.
— Вълшебница ли си, Стивъна? Всеки път си мисля, че ще умра от удоволствие. Зная, че съм получил цялото блаженство на света, ала ти отново ме даряваш с повече, отколкото съм мечтал.
Стивана се усмихна със задоволство.
— И все пак, Бетис, смятам, че ще се умориш от мене.
— Никога! — изрече той пламенно. — Трябва да ми вярваш. Ти си самата Деркето, слязла на земята.
— Но ти ми отказваш такава мъничка услуга.
— Стивъна — изстена той. — Не знаеш какво искаш от мен. Дългът ми…
— Само мъничка услуга — повтори тя и бавно приближи към леглото.
Очите му жадно я следваха. Тя не беше някакво си мършаво момиче, а жена с прелестни форми, невероятно чудо от прекрасни бедра и гърди, което вселяваше стръв в очите на всеки мъж. Протегна се към нея, ала тя отстъпи.
— Някоя незаключена врата, Бетис — меко изрече тя. — Или неохраняван проход. Нима ще лишиш своя крал от приятна изненада, от удоволствие, на каквото ти сега се наслаждаваш?
Младият капитан дишаше тежко, със затворени очи.
— Поне аз трябва да бъда там — склони той.
— Разбира се — бързо се съгласи тя, изтича до него, възсядайки го с грациозното си тяло. — Разбира се, Бетис, любов моя. — Усмивката й беше лисича, а пламъкът във виолетовите й очи — с полъх на смърт. Нека Албанус крои дългите си, безконечни планове. Тя щеше да нанесе удар, докато той пилее време да изплете поредната интрига. Жалко, че Бетис трябва да умре заедно с Гариан. Ала това беше в бъдещето. Въздъхвайки доволно, тя се отдаде на удоволствието.
Осма глава
Сламените чучела бяха с ръст на едър мъж. Конан постави последното на място и се люшна върху седлото, за да измине в галоп сто и петдесетте крачки до мъжете, които той и Хордо бяха събрали през последните пет дни. Искаше му се едноокият да е с него, ала Хордо все още поддържаше връзка с контрабандистите и бе поел грижата да пренесе оръжията от склада, преди кралските митничари да направят някоя изненадваща проверка. Не се знае от кой храст ще изскочи заекът, повтаряше Хордо, връзките с контрабандистите можеха да се окажат полезни.
Кимериецът премина на черния си Аквилонски жребец пред четиридесетте конника и вдигна тежък, къс лък пред тях.
— Това е лък за ездачи.
Тези оръжия бяха щастлива находка, защото стрелбата с лък от седлото на коня бе неизвестно за запада изкуство и Конан разчиташе новото умение да направи отряда му от телохранители по-привлекателен за бъдещите клиенти. Лъковете дълго бяха лежали с откачена тетива в склада на контрабандистите, прекадено къси и тежки, за да бъдат потърсени от някого. Всеки от четиридесетте му войни имаше и други придобивки от склада: ризници от плътно сплетени метални нишки, подплатени с корав памучен плат туники и островърхи шлемове. Кръгъл щит висеше върху всяко седло, а здрав Туранийски ятаган с гравиран знак на кралските ковачници в Аграпур се полюляваше на всяко бедро.