Конан се надяваше, че въоръжението е достатъчно непознато в Немедия и в очите на местните жители войните от неговия отряд ще изглеждат като чужденци. Хората обикновено вярваха, че чужденците владеят непонятни способи за бой. С тези лъкове за ездачи предположенията им може би щяха да се оправдаят. Той и Хордо подбраха мъже със собствени коне, затова златото им стигна да изплатят само предварителната заплата при постъпването, ала в никакъв случай не бе достатъчно да купуват и коне. Оказа се, че хората от отряда умеят да стрелят с лък, но никой не бе пробвал стрелба от седлото на коня. Затова Конан ги доведе на тази поляна, недалеч от Белверус.
— Всички сте свикнали да използвате пръстен за палеца, когато стреляте с лък — продължи той. — Но при бой върху седлото, трябва да сменяте оръжията бързо — лък, меч, копие. Пръстенът пречи на хватката.
— Как въобще се тегли тетивата? — попита мъж с прошарена коса и синкав белег, опасал широкия му нос. Той вдигна късия лък и се опита да го опъне. Тетивата се отклони на не повече от педя и злополучният опит предизвика смях сред другите мъже.
Името на мъжа с прошарената коса беше Махон. Въпреки че той не разпозна Конан, кимериецът откри в негово лице старшия, поел командата на градските стражи, когато бе убит лорд Мелиус.
— Хванете тетивата с три пръста — обясни им Конан, след като смехът замря. — И теглете така.
Мускулестият кимериец нагласи стрелата, опря тетивата о бузата си и издърпа късия, як лък напред, за да го изопне. После притисна с колене тренирания черен жребец, който подскочи на задните си крака. Сламените чучела се люшнаха пред очите на Конан, пръстите му светкавично пуснаха стрелата. Тя се заби с глух рязък звук в центъра на средната мишена. Изненадан шепот се разнесе сред мъжете.
— Така се прави! — възкликна Конан.
— Излишно е — измърмори висок мъж с хлътнали бузи. — Тая стрелба с лък от седлото не струва. — Черните му очи изглеждаха потънали дълбоко в черепа, сякаш го измъчваше болест, въпреки че според познатите му от отряда не бил болен, а просто имал печален нрав. — Ако е полезно, защо не го използва войската в Немедия, Аквилония или която и да е друга цивилизована страна?
Махон спести на Конан необходимостта да отговори.
— Използвай ума си, Нарус — обади се мъжът с прошарената коса. — И нека поне веднъж мрачното ти настроение не попречи да схванеш правилно нещата. Помисли. Появяваме се, нанасяме удара и изчезваме, докато стрелците пешаци насочват заострените си колове както са ги учили да отблъскват атака. Колко време е нужно само на мъжете с пиките и на обикновените войници от пехотата да се групират, за да посрещнат кавалерийска атака, както са свикнали. Докато конната войска на врага издигне копията си в отговор на нашия удар, ние ще поразим сърцата им със стрелите. Махни това скръбно изражение от лицето си, Нарус, и се усмихни заради изненадата, която ще предложим на противника.
Нарус показа зъбите си в насилена усмивка, така че повече от всякога заприлича на жертва от чумна епидемия. Взрив от смях и непристойни коментари съпроводиха неговия опит за веселие.
— Махон е разбрал правилно всичко — обяви Конан. — Назначавам го за старши на отряда.
Изненадано и замислено изражение се появи върху прорязаното от белега лице на Махон, одобрително мърморене се разнесе над останалите войни. Даже скръбният Нарус изглежда реши, че е направен добър избор.
— А сега — продължи Конан. — Всеки от вас да опита упражнението с чучелата. Първо от неподвижен кон.
За три пълни обръщания на пясъчния часовник кимериецът остави мъжете да правят това упражнение, после ги накара да стрелят при бавен конски ход, докато накрая стрелите започваха да излитат и при галоп. Мъжете бяха вещи ездачи и умееха да боравят с лък; макар по-рано да не бяха срещали комбинация от езда и стрелба, постигнаха бърз напредък. В края на определеното време те не използваха лъковете си така добре, както Туранийската лека кавалерия, ала уменията им бяха достатъчни да изненадат и изумят всяка една от западните държавици. Махон, което не смая никого, и Нарус — за почуда на всички, се оказаха най-добрите след Конан.