След това кимериецът ги заведе обратно в Белверус, в една от конюшните край градската стена, където бе уредил да настанят конете. Всички войни оставиха амунициите под грижата на роби от конюшнята и си тръгнаха, свободни да разполагат с времето си до сутринта. Конан бе заповядал да се срещнат отново преди изгрев-слънце пред конюшнята. Такава беше обичайната практика на отряди с въоръжени мъже, когато не изпълняваха някаква задача.
— Момент, капитане — човекът с прошарената коса бе изчакал Конан до тежката дървена врата на конюшнята. Махон сигурно бе притежавал привлекателност като младеж, ала освен белега, разполовил широкия му нос, неговото лице приличаше на карта, където можеше да се проследи маршрута на военните му походи. На лявата му буза проблясваше малка татуировка на шестолъчна звезда от Кот, три гънки златни обици от Аргос висяха на дясното му ухо, а косата му бе подстригана късо отпред и оставена дълга откъм гърба, както бе обичаят около Офирианската граница.
— Добре ще бъде, капитане, да намериш за кого ще работим. Минаха само няколко дни откакто се заклехме, ала вече се чуват открити оплаквания, че не печелим никакво злато. Говори се колко е лесно да се закълнеш под чуждо име пред друг върховен съдия.
— Кажи им, че скоро ще намеря работа — отвърна Конан, удивен на себе си, защо не бе наобиколил нито един от търговците, които биха желали да наемат отряд като неговия. — Виждам, че съм направил добър избор за старши.
Махон се поколеба, но тихо попита:
— Знаеш ли, кой съм?
— Знам кой си сега и не ме интересува кой си бил по-рано — Конан дълго задържа погледа си в тъмните очи на мъжа, докато накрая Махон поклати глава.
— Ще се погрижа за мъжете, капитане.
Конан напусна конюшнята и се отправи към странноприемницата „Фестис“ Улиците, по които мина, сякаш имаха два пъти повече просяци и три пъти повече разбойници, отколкото преди десет дни. Нито един от дебелите търговци, нито благородник със строго лице не дръзваше да се разхожда дори по Високите Улици без зорка свита. Нито една носилка със завеси, прикрили бляскава дъщеря на благородник или неговата куртизанка с пламенни очи, не пътуваха без орляк от въоръжени до зъби пазачи, облечени в ризници. Градската стража не се виждаше никъде.
Когато Конан влезе, „Фестис“ тъкмо се пълнеше с хора — нещо обичайно по обед — младите хора на изкуството търсеха безплатна храна в кухнята на странноприемницата. Споровете им и врявата от музикалните инструменти се сливаха в обща какофония, но Конан се бе научил да не й обръща внимание.
Хвана ръката на Керин, която минаваше край него с кана вино.
— Върна ли се Хордо?
Тя постави каната върху масата с такъв трясък, че едва не я счупи, но дори не забеляза разлятото вино, нито че седналите наоколо й изкрещяха.
— Изпрати съобщение по едно момче — студено отговори тя. — Иска да се срещнете в странноприемницата „Пълната луна“, на Улицата на Скърбите около едно обръщане на пясъчния часовник, след като слънцето отмине зенита.
— Защо там? Съобщил ли е защо не идва тук?
Очите на Керин се превърнаха в малки цепки, докато приказваше през стиснати зъби:
— Споменал нещо за танцьорка с големи гърди… Стига толкова! Ако искаш да знаеш повече, сам го научи от тоя нещастен едноок козел!
Кимериецът успя да потисне усмивката си, а тя гневно се оттегли от масата му. Надяваше се танцьорката да е всичко, което Хордо е имал наум, за да отиде в „Пълната луна“. Тъй или иначе едноокият със сигурност щеше да си плати за удоволствията, когато отново се мерне край Керин.
Конан тъкмо пресмяташе дали има време за чиния задушено във „Фестис“ — със сигурност беше по-добро от буламачите на Улицата на Скърбите — преди да отиде при Хордо, когато Ариани се приближи и докосна ръката му. Той се усмихна и изведнъж се досети за по-приятен начин да прекара свободното време до срещата.
— Ела в стаята ми — кимериецът плъзна ръка около нея. Приближи я към себе си и реши да изпробва възможно най-похотливия си поглед. — Бихме могли да поприказваме за поезия.
Ариани се опита да потисне веселия си смях и почти успя.
— Ако под поезия имаш предвид онова, което мисля, че имаш предвид, значи повече ще действаш и по-малко ще приказваш. — Усмивката й изтля, а очите й внимателно проследиха лицето му. — Има нещо по-важно сега, ала трябва да се закълнеш, че никъде няма да повториш и дума от онова, което ще чуеш. Закълни се пред мен.