— Кълна се — каза бавно той.
Изведнъж му стана ясно защо не бе търсил служба за своя отряд. Без съмнение отряд, който пази богат търговец или благородник, в случай на въстание трябва да подкрепи трона. Ала той не искаше да има пръст в разгрома на Ариани и нейните приятели. Особено на Ариани.
— Много пъти съм се чудил — продължи той, — кога ще ми заговориш за този твой бунт.
Ариани се запъхтя.
— Ще узнаеш — прошепна тя и бързо постави пръст върху устните му, за да му попречи да говори. — Ела с мен.
Той я последва между масите и скоро двамата се придвижиха до задната част на странноприемницата. В една малка стая Стефано седеше отпуснато, намръщен срещу олющената стена, а Грекус — якият скулптор — бе възседнал пейката и се усмихваше. Лукас, слаб мъж с голям нос, наричащ себе си философ, бе седнал със скръстени крака на пода и хапеше долната си устна.
— Той знае — обяви Ариани, когато затвори вратата. Всички подскочиха.
Конан небрежно постави ръката си върху дръжката на сабята.
— Той знаел! — кресна Стефано. — Казах ти, че е опасен. Казах ти, че не бива да имаме нищо общо с него. Не е негова работа.
— Не викай! — твърдо го прекъсна Ариани. — Искаш ли всички в странноприемницата да те чуят? — Той притихна нацупено, а тя продължи и към останалите: — Вярно е, че да привличаме хора като Конан не е част от нашата работа, но съм ви чувала да искате пряко да участвате в делото.
— Ти поне пишеш поезия, с която осмиваш Гариан — измърмори Грекус. — А аз мога само да преписвам стиховете ти и да ги пръскам по улиците. Не мога да направя скулптора, с която да раздвижа духовете на хората.
— „Крал Гариан седи на Трона на Дракона“ — неочаквано се обади Конан. Всички се взряха в него. — „Крал Гариан пирува сам“. Чел съм го. Ти ли го написа, Ариани?
— Това е работа на Галиа — уточни тя сухо. — Аз пиша много по-добре.
— Това не е важно сега — пискливо се обади Стефано. — Всички знаем защо му се доверяваш, Ариани. — Той срещна ледения син поглед на Конан и с мъка преглътна. — Мисля, че заниманията ни са твърде опасни. Не бива да наемаме такъв… такъв човек за Тарас. Той знае що за стока са тия хора. Ние не го познаваме.
— Ние познаваме Конан — настоя Ариани. — И всички бяхме съгласни — да, и ти, Стефано — че трябва да участваме в набирането на войни, независимо какво смята Тарас. Чрез Конан ние намираме не един, а четиридесет.
— Ако го последват — подметна Грекус.
— Моите войни ще ме последват навсякъде, където ще спечелят злато — отвърна Конан.
Грекус изглеждаше малко разколебан при тези думи, а Стефано подигравателно подметна:
— Злато!
— Глупци! — присмя се Ариани. — Колко пъти сме обсъждали тезата за чистотата на революцията, че единствено хора, свързани с истинските й цели, трябва да участват в нея? Колко от тях бяха набити на кол заради тази чистота?
— Нашето дело е справедливо! — изскърца със зъби Стефано. — А ние го петним със злато!
Ариани уморено поклати глава.
— Много пъти сме спорили по въпроса. Отдавна мина времето за такива спорове, Стефано. Ти как смяташ, че Тарас набира войни? Със злато, Стефано. Със злато!
— От самото начало се противопоставих на това — отговори дългият като върлина скулптор. — Хората…
— Ще ни последват и ще се вдигнат на бунт — прекъсна го тя. — Ще ни последват и понеже никой от нас не разбира нищичко от оръжие и война, всички ще бъдат съсечени.
— Нашите идеали… — измърмори той.
— Не са достатъчни — тя измери със сърдит поглед съзаклятниците и те неловко се раздвижиха. Конан осъзна, че измежду всички тях най-силната воля бе затворена в изящното, леко и не особено силно тяло на младата жена.
— Най-силно искам — обяви Грекус — да държа меч в ръка! Конан, мога ли да яздя с тебе в заветния ден?
— Не съм казал, че ще се присъединя към вас — бавно отвърна Конан.
Ариани се задъха, притисна ръце под заоблените си гърди и лицето й замръзна в изумление. Грекус се облещи със зяпнала уста.
— Казах ви, че не бива да му се доверяваме — измърмори Стефано.
— Хората ми ще ме последват — продължи кимериецът, — но само ако не ги поведа към дръвника на палача или към ко̀ла, на който набиват престъпниците. Не мога да се присъединя към вас, без да знам какви са шансовете ви за успех, без да съм запознат с плановете ви.