— Той може да ни предаде — бързо реагира Стефано.
— Тихо, Стефано — обади се Ариани, ала се вгледа в лицето на кимериеца, без да добави нищо.
— Не съм достатъчно цивилизован — меко поде Конан, — за да предам приятелите си.
Разтреперана, тя поклати глава. Стефано се опита да я прекъсне, ала жената не му обърна внимание.
— Тарас наема войници. Според него нуждаем се най-малко от хиляда и скоро той ще ги събере. Гневът и гладът на хората сега са огромни, те биха съборили Гариан с голи ръце, стига някой да ги поведе. Някои знаят, че ще получат оръжия. Другите ще ги последват. Имаме оръжие, вкарано контрабандно, за десет хиляди човека. Част от него, без съмнение, е внесъл Хордо, твоят приятел.
— Десет хиляди? — попита Конан, като си припомни, че Хордо бе преценил количеството наполовина по-малко.
— Десет — потвърди Грекус. — Виждал съм го. Тарас ми показа пълен склад.
И също така ти е позволил да го преброиш, помисли си Конан с неудоволствие.
— Много злато е необходимо да се въоръжат десет хиляди мъже, дори да бъдат зле въоръжени. А още повече е необходимо да се наемат хиляда, вече въоръжени. Имате ли толкова злато?
— Част от него, да — каза Ариани, сякаш се защитаваше. — Но както знаеш, повечето от онова, което получаваме от нашите… от някои източници, отива за издръжката на странноприемницата.
— Има и някои — тихо добави Стефано, — които въпреки своето богатство вярват, че са прави и че Гариан ще съсипе Немедия. Те предоставят на Тарас необходимите средства за оръжие и наемане на войници.
— Кои са? — попита Конан. — Ще ви подкрепят ли открито, ще заложат ли имената си за вашето дело, щом веднъж излезете на улицата?
— Разбира се — възкликна Стефано, ала почти веднага високомерието се смени с несигурност. — Всъщност предполагам, че ще го направят. Но изглежда предпочитат да останат анонимни. — Той се засмя колебливо. — Е, дори никой от нас не ги е виждал. Парите им отиват направо при Тарас.
— Стефано има предвид — започна Ариани, след като скулпторът потъна в мълчание, — че те се боят. Опасяват се, че ако ние се провалим, те също ще свършат; върху дръвника на палача. Вероятно имат намерение да ни използват — нас и нашата революция — за да увеличат собственото си богатство и да се издигнат на по-висок пост. Ала ако наистина смятат така, не са си направили правилно сметката. Забравили са, че ние ръководим хората от улицата. Плюс хиляда въоръжени мъже.
Хиляда въоръжени мъже, които са наети със златото на тези мистериозни благодетели, уморено си помисли Конан.
— Но какъв е вашият план? Нима смятате да се втурнете на улицата и да започнете да раздавате саби на хората?
Грекус широко се усмихна.
— Не сме такива глупци, за каквито сигурно си ни сметнал, Конан. Онези от нас, които раздават хляба в Хелгейт, са открили хора, на които можем да се доверим. Те са набелязали кои мъже ще ни последват, когато дадем знак. Именно те ще получат оръжие. Ще ги поведем и ще обкръжим кралския палат. Междувременно Тарас ще разполага с хиляда наемници, за да превземе градската порта и да обсади стражите в казармите.
— А какво ще направите срещу отрядите телохранители и срещу пазачите на търговците и благородниците? — попита Конан. — Такива има около три хиляди в града, а които са ги наели, най-вероятно ще подкрепят краля.
— Да — намеси се Ариани, — но търговците и благородниците ще задържат личните си телохранители, докато разберат какво става. Можем да ги пренебрегнем. Ако е необходимо, ще се справим с тях по-късно, ще ги пречупим един по един. Отряд телохранители от сто човека с лекота може да бъде победен от хиляда бездомници, за които смъртта е спасение от глада.
Тя изглеждаше готова сама да предвожда такъв щурм — с гордо вдигната малка глава, изпъчени рамене и гърди, които напираха под меката материя на дрехата й, а очите й блестяха в жарък, светлокафяв опън. Конан знаеше, че думите й са истина. Мъже, които посрещаха смъртта с „добре дошла“, бяха страхотни противници в атака, въпреки че войската се справяше лесно с тях в продължителен бой. Какъвто и да беше изходът от тази среща сега, Конан трябваше да поддържа своя отряд готов за бой по всяко време, способен да откликне на първия зов.
Ала единствените думи, които изрече, бяха:
— А как ще се справите с редовната войска?
Отново само Грекус разполагаше с готов отговор.