— Най-близко разположената войска е в Хераниум — хиляда човека и още две хиляди в Джеракулум. Ще са им необходими пет дни да стигнат до Белверус. Но преди това трябва да получат заповед за бърз поход. Те са прекалено малко на брой, за да окажат някакво влияние, докато ние държим градската порта. Що се отнася до силите на Аквилонианската граница, войската там на своя глава ще трябва да реши дали да напусне граничната област, ала нека се има предвид каква ще бъде реакцията на Аквилония.
— Такава многобройна войска ще се справи с похода от границата до Белверус за десет дни — прецени замислено Конан. — Плюс два дни усилена езда докато съобщението пристигне там. Значи може да разчитате на дванадесет дни, преди пред вас да се изправят обсадните машини и войниците, които ще нападнат градската стена. Нищо чудно походът да отнеме и повече време, но по-добре да не разчитате на това.
— Разбираш от тези неща — кимна Грекус с одобрение. — В плана ние сме предвидили дванадесет дни.
— Няма да имаме нужда от тях — заяви Стефано и пропъди от съзнанието си тази мисъл, като махна с ръка. — Много преди това унизените, гладни люде от града ще се присъединят към нас. Сто хиляди мъже ще обградят стената — рамо до рамо. Дотогава ще сме поставили ултиматум на Гариан да се откаже от трона…
— Да се откаже от трона! — изкрещя Конан. Другите трепнаха и се втренчиха в стените, сякаш ги беше страх камъните да не чуят думите му. Той продължи с по-тих глас: — Вдигате бунт и поставяте ултиматум на Гариан да се откаже от трона? Това е лудост. Златните Леопарди са в състояние да издържат обсада от половин година в двореца. Може би по-дълга. А вие имате само дванадесет дни.
— Това предложение не беше мое — обади се Ариани с остро неодобрение в гласа. — От самото начало казах, че трябва да превземем двореца веднага.
— И да избием всички там! — възпротиви се Стефано. — Тогава не сме по-добри от Гариан, а нашата вяра и идеали са просто празен брътвеж.
— Не си спомням — бавно изрече Грекус, — кой от нас пръв предложи да поискаме от Гариан да се откаже от престола. На пръв поглед най-добре е да постъпим както иска Ариани — да щурмуваме двореца, докато Златните Леопарди все още смятат, че целият шум е просто поредната улична размирица. Ала нямаме право изцяло да изоставим идеалите, за които се борим. Освен това — завърши той с усмивка, сякаш бе намерил окончателното разрешение, — всеки знае, че хълмът, върху който е построен кралския дворец, е надупчен като решето със стотици тайни проходи, всеки от които може да ни изведе зад линията на защитата.
— Да, всеки знае за тези проходи — намеси се Ариани с хаплив глас. — Но ти можеш ли да откриеш поне един от тях? Въобще знаеш ли къде да го търсиш?
— Бихме могли да копаем — предложи неубедително набитият мъж. Ариани изсумтя и той притихна.
Конан поклати глава.
— Гариан няма да се откаже доброволно от короната. Никой крал не би го сторил. Само ще си пропилеете времето, а то не е за пропиляване.
— Ако той не абдикира — възрази Стефано, — хората ще щурмуват кралския дворец и ще разкъсат краля на парчета с голи ръце заради престъпленията, които е извършил срещу тях.
— Хората — повтори Конан и се взря в тъмновеждия скулптор, сякаш никога не бе виждал подобно същество. — Искаш да предотвратиш клане, което ще опетни твоите идеали. А какво ще кажеш за хилядите, които ще умрат при превземането на двореца? Ако въобще го превземат.
— Правим компромис с идеалите си и наемаме за злато майстори на сабята — упорито държеше на своето Стефано. — Повече компромиси са недопустими. Всички, които умрат, ще бъдат мъченици на справедливото и безсмъртно дело.
— И кога ще дойде този славен ден? — попита Конан саркастично.
— Веднага щом Тарас събере своите хиляда войни — отговори Грекус.
— Значи тогава този Тарас ще даде знака за избухването на вашето въстание? — Грекус бавно поклати глава, израз на съмнение внезапно пробяга по лицето му. Конан продължи: — Трябва да говоря с Тарас, преди да реша дали ще се присъединя към вас.
Очите на Ариани се разшириха.
— Значи ли това, че може да се обърнеш срещу нас? След като разкрихме всичко пред тебе?
— Аз му казах всичко! — изкрещя Стефано, гласът му гърмеше по-пронизително с всяка изречена дума.
— Той може да издаде всичко! Доверихме се на този варварин!
Лицето на Конан се изопна. Той грабна сабята с две ръце и я изтегли така, че дръжката остана пред очите му. Стефано се олюля назад и нададе вой като жена, Грекус с подскок се изправи на крака: Лицето на Ариани бе бледо, ала единствено тя не помръдна от мястото си.