Поклати глава. Паметта и въображението често подвеждаха хората. Той познаваше стотици жени, имаше хиляди, които не бе срещал, и всички те можеха да имат очи, които си приличат. Конан се обърна, за да влезе в „Пълната луна“.
Зад него, надделявайки уличната врява, се чу особен шум — нещо средно между женски смях и ридание. Обърна се и по гърба му пропълзя ледена студенина. Този смях бе така познат и му се стори, че ако бе отворил уста, щеше да произнесе име, свързано в паметта му с този смях. Ала по улицата, освен блудниците, нямаше никаква жена. Носилката бе погълната от тълпата.
Кимериецът откопча ножниците на сабята и камата върху колана си, сякаш с това действие можеше да успокои и своя напрегнат ум. Бе прекадено погълнат от грижите по Ариани, помисли си той. Добре щеше да му дойде да се отпусне с Хордо на чаша вино, като погледа тази прочута из цял Белверус танцьорка. Бързо хлътна в „Пълната луна“.
Стаята за посетители на „Пълната луна“ миришеше на вкиснато вино и тежки парфюми. По това време само една трета от грубите дървени маси бяха заети от наведени над питиета мъже, изцяло отдадени на виното и собствените си страхове. Под пискливите звуци на няколко флейти и цитра танцуваха седем жени, като всяка държеше парче прозрачна коприна и ту покриваше лицето си, ту голите си гърди. От тънките позлатени колани, закрепени над закръглените ханшове, се спускаха изрязани от пиринч плочки, едва покриващи мястото, където се събираха бедрата на танцьорките. Върху плочките бе означена цената, за която посетителите можеха да се насладят на избраната танцьорка в някоя от стаите на горния етаж.
Макар че всички момичета имаха налети и сочни тела, той не видя нито една, способна да възбуди въображението на Хордо както обявяваше рисунката на дъската пред входа. Може би имаше и други танцьорки, които щяха да се появят по-късно, помисли си кимериецът. Избра маса близо до платформата, където се кълчеха момичетата; една топчеста прислужница с оскъдна препаска от муселин около бедрата се появи край лакътя му.
— Вино — каза той и тя се втурна да изпълни поръчката.
Беше се разположил удобно и се наслаждаваше на жените върху сцената, ала изведнъж почувства, че някой се взира в него. Мършавият философ Лукас колебливо приближи масата му.
— Имам нужда… мога ли да поговоря с теб, Конан?
Мършавият мъж нервно хвърляше погледи наоколо, сякаш се боеше от подслушвани. Не пиеха и не разговаряха за вино единствено трима тъмнокожи Котианци, чиито коси бяха събрани на плитки, стегнати в метални обръчи, а Карпашките им ками висяха в ножници, прикрепени над лактите. Те изглежда спореха дали танцьорките заслужават цените, обявени върху пиринчените плочки. И все пак Лукас едва не легна на стола срещу Конан и наведен над масата, заговори с глас, изострен до поривист шепот, сякаш всеки момент очакваше някой да го прекъсне.
— Налага се да приказвам с теб, Конан. Проследих те. Твоята сабя. Щом я видях, вече знаех. Ти си именно онзи, който… Ти можеш да свършиш тази работа… Аз не съм. Аз не съм човек на действието. — Пот струеше по бледото му лице, въпреки че в таверната бе сенчесто и прохладно. — Разбираш ме, нали?
— Не разбирам нито дума — възрази Конан.
Лукас притисна клепачи, замърмори под нос и когато отвори очи, изглежда вече се бе овладял.
— Съгласен си, че Гариан трябва да бъде свален, нали?
— Вие кроите тъкмо това — отговори Конан уклончиво.
— Но… — гласът на Лукас тревожно се издигна, но той го понижи, макар с видимо усилие. — Всичко това трябва да се промени и то сега. Не можем да чакаме повече. Видя какво се случи през изминалите дни. Слънцето почерня. Земята се раздруса. Боговете отвърнаха поглед от Немедия. Това беше знак, предупреждение, че трябва да свалим Гариан преди те, божествените сили, сами да посегнат и да го свалят, като изтрият от лицето на земята заедно с него целия Белверус.
Богът на Конан, Кром, мрачният господар на мъртвите, бе дал на човека живот, воля и нищо повече. Конан бе срещнал малко доказателства, че останалите богове са сторили нещо повече за хората. Според него помрачнялото небе и разлюляната земя, доказваха, че някой в Белверус се занимава с магьосничество, въпреки издадените от Гариан забрани. Конан не обичаше тези неща и след като досега не се бе замесвал с тях, възнамеряваше да продължи да живее по същия начин.