Докато гвардейците се мъчеха да се покатерят след него, кимериецът се втурна през каменните плочи, издигна се на мускули на по-висока площадка, пропълзя и скочи отново на нисък покрив. Със страхотен грохот керемидите поддадоха под краката му и той се стовари в стаята долу.
Замаян, Конан с мъка се изправи на крака сред хаоса от счупени керемиди. Осъзна, че не е сам. В сянката на отсрещната стена се появиха смътните очертания на лице. Едър мъж в скъпа синя наметка сепнато изруга с груб тон на човек от бедняшките квартали. Друг мъж, с къса брада, набола върху лице, белязано от следите на някаква болест, се вторачи невярващо в младежа.
Ала само третият, облечен в сива наметка над алена туника, привлече вниманието на Конан. С ястребово лице, очи с цвета на обсидиан и посребрени слепоочия, той сякаш бе роден да дава команди. Сега разпореди с категоричен глас:
— Убийте го!
Кром, помисли си Конан и протегна ръка към сабята си. Нима всички в Белверус искаха да го видят мъртъв? Мъжът със сипаничавото лице постави ръка върху дръжката на меча.
— Тук е! — изкрещя някой отгоре. Всички в стаята останаха неподвижни, само бузата на сипаничавия потреперя.
— Под дупката на покрива! Един сребърник на онзи, който пръв го рани!
С образ, черен като смъртта, човекът с ястребовото лице протегна увенчана с дълги нокти ръка напред, сякаш можеше да порази Конан от другия край на стаята. Чу се глух шум от нозе, тичащи по покрива.
— По-бързо! — озъби се човекът с лице на хищник.
Обърна гръб на Конан и напусна стаята с горди стъпки. Другите двама изчезнаха след него.
Кимериецът не смяташе нито да влиза в двубой с гвардейците, нито да побегне по петите на тримата мъже от стаята, в която бе попаднал. Очите му се спряха на парцалива черга, окачена на стената като гоблен. Изглежда криеше нещо. Той я захвърли настрана и пред него се откри врата към друга стая — празна, потънала в прах, ала оттам втора врата се отваряше към дълъг коридор. След като Конан тихо я затвори след себе си, дочу топуркането на гвардейците, които скачаха през дупката в покрива.
Като по чудо, след лабиринта от тесни улички, коридорът го изведе право на голяма улица, по която не се виждаха никакви хора, с изключение на една застаряваща повлекана. Тя открехна някаква врата и му се усмихна подканящо. Потрепервайки при тази мисъл, Конан продължи напред.
Когато се върна във „Фестис“ най-напред видя Хордо, навъсен над чаша вино. Конан се строполи на стола срещу него.
— Хордо, ти ли изпрати съобщението да те чакам в странноприемницата „Пълната луна“?
— Какво? Не! — Хордо поклати глава, без да вдига поглед от чашата. — Отговори ми, кимериецо. Можеш ли да ги разбереш поне мъничко тия жени? Щом влязох, казах на Керин, че има най-хубавите очи в Белверус, а тя ме удари по лицето и заяви, че предполагала… предполагала, че аз съм мислел лоши неща за гърдите й. Ами не били достатъчно големи гърдите й — той въздъхна печално. — Тя не иска да приказва повече с мене.
— Аз ще ти изясня откъде те е сполетяла такава беда — успокои го Конан и с тих глас му разказа за съобщението, което уж идело от едноокия, и за случката в „Пълната луна“.
Хордо веднага оцени значението на схватката там.
— Значи те са искали да хванат теб. Които и да са тези „те“. Ако мъжете с камите не успеят да те убият, гвардейците обезателно са щели да свършат тази работа.
— Да — съгласи се Конан. — Когато гвардейците продължиха така упорито да ме преследват, веднага разбрах, че са ги подкупили богато със злато. Ала не знам кой е дал златото.
Хордо прекара квадратния си пръст през локвичка с вино.
— Мислил ли си да напуснеш Белверус, Конан? Да заминем на юг. В Офир също има размирици и няма да е трудно да намерим добра служба за твоя отряд. Казвам ти — тая работа човек, когото не познаваш, да иска смъртта ти — не ми харесва. Знаех си, че наистина имаше нужда от онзи сляп прорицател.
— Знаел си… — Конан поклати глава. Ако тръгнем на юг, Хордо, ще загубя отряда. Някои не биха изоставили златото, което може да се спечели тук, а пък аз нямам достатъчно да платя на останалите, докато не намерим работа в Офир. Освен това има някои неща тук, за които веднага трябва да се погрижа.
— Някои неща? Конан, кажи ми — смяташ ли да се обвържеш с този… с този безнадежден детински бунт?
— Не съвсем.
— Не съвсем — глухо отекна Хордо. — Кажи ми точно какво ще правиш сега. Искам да знам.
— Ще спечеля малко злато — отвърна Конан. — Ще открия кой иска да ме убие и ще се разправя с него. И ще спася Ариани от секирата на палача. Ти също не желаеш хубавата главица на Керин да хвръкне под секирата, нали?