— Може би не — измърмори едноокият намусено.
Конан се огледа, забеляза Керин и й помаха да се приближи до тяхната маса. Тя се поколеба, но бързо дойде.
— Тук ли е Ариани? — попита той. Първата стъпка, която трябваше да предприеме, за да я спаси, бе да й разкаже за Лукас. Ариани можеше да възпре философа по някакъв начин.
— Тя излезе — Керин бе забила поглед в големия кимериец, сякаш Хордо въобще не съществуваше. — Отивала да ти уреди среща с някакви хора.
— Онова съобщение от днес преди обед! — изведнъж възкликна Хордо.
Уж съвсем случайно Керин се наведе и преобърна чашата с вино в скута му. Той подскочи и гневно изруга, а тя, сякаш въобще не го забелязваше, спокойно се отдалечи от масата.
— Прекалено милостиво ще бъде, ако само й отсекат главата — изръмжа той. — Както по всичко личи и двамата сме изоставени. Хайде да отидем до Улицата на Скърбите. Знам една бърлога с такива пороци, че дори проститутките се изчервяват, щом чуят за тях.
— Надявам се, не е странноприемницата „Пълната луна“ — засмя се Конан.
— Съвсем не, кимериецо! — и Хордо започна да вие някаква песен с глас на магаре, което скоро е яло бой. — „Ох, знаех аз една женичка от Алсибини, зърната на гърдите й бяха рубини. Косата й — златна, задницата — хладна, а пък нейната…“ — Изведнъж над цялата стая за посетители се спусна мъртвешка тишина. — Ти не пееш, Конан.
Конан се изправи със смях, двамата ревнаха неприличния втори куплет и напуснаха странноприемницата сред ужасеното задъхано дишане на останалите посетители.
Десета глава
— Сигурен ли си? — попита Албанус. Златните лампи, окачени на вериги върху сводестия таван на величествения коридор с мраморни колони, хвърляха сенки върху лицето му и караха човека да изглежда като вълк, чиито по-свиреп братовчед той всъщност бе.
Деметрио се наежи сърдито, било поради изпълнения със съмнение тон, било защото Албанус го бе накарал да чака в преддверието.
— Искаше някой да следи Стивъна — измърмори той. — Моите хора го сториха. Аз съм напълно сигурен. Щях ли иначе да дойда през нощта?
— Последвай ме! — заповяда Албанус сякаш говореше на слуга.
Положи толкова усилие да забележи бледите устни и стиснатите юмруци на женствения мъж, колкото би отделил за най-невзрачния прислужник. Деметрио го последва, както му бе заповядано, това бе всичко, което имаше значение сега. Албанус се бе въплътил в личността на крал — в края на краищата до това събитие оставаха само няколко дни. Най-важната му придобивка бе спечелена именно днес.
Тъмноокият лорд влезе направо в стаята, където толкова често се бе отдавал на удоволствия със Сулария, ала сега жената не беше тук. Издърпа брокатения шнур на стената по особен начин и веднага се отправи към своето писалище.
— Кога? — попита той и отпуши сребърната мастилница. След като сложи перо и пергамент пред себе си, започна ядосано и бързо да пише. — Колко време ми остава, преди тя да започне да действа?
— Не съм осведомен относно плановете й — рязко отговори Деметрио. — Не е ли достатъчно, че тя събира своите привърженици тъкмо тази нощ?
— Глупак! — изръмжа Албанус.
С бързи движения лордът с ястребовото лице взе сребърен съд с пясък, подобен на солница, поръси още влажния от мастилото пергамент и запали огън под малко бронзово гърне, пълно с восък. Влезе роб, облечен с къса бяла туника с избродиран знака на Албанусовата къща. Албанус не му обърна внимание, а изтърси пясъка и сви пергамента, после го запечати, като притисна пръстена си върху капката восък.
— Всичките ли привърженици на Стивъна бяха дошли, Деметрио, когато твоят шпионин донесе известието?
— Дойде при мен веднага, щом пристигнал третият от съзаклятниците. Тя никога не би допуснала да събере трима човека под своя покрив, ако нямаше на ум да нападне тази вечер.
Албанус изруга и подаде пергамента на роба.
— Предай това в ръцете на командир Вегенций след не повече от четвърт час. От това зависи животът ти. Тръгвай.
Робът се поклони и се затича, преди да излезе от стаята.
— Ако все още не са дошли всички — подхвана Албанус, щом робът напусна стаята, — все още има време да я спрем, преди да достигне кралския палат. — Той забърза към лакирания сандък и го отвори с ключ, закачен на шнур около врата му. — Аз ще я спра.