— Кром! — изрева Конан щом краката му разбиха рамката и раздраха кожата върху прозореца.
Мъжете долу имаха време само да потреперят: ботушите на Конан се сгромолясаха върху главата на единия стрелец и го смъкнаха на пода сред хрущене от строшени прешлени. Вторият стрелец обърна оръжието си, като отчаяно опита да се прицели. С котешка ловкост Конан запази равновесие, завъртя тялото си, камата му литна над полюляващия се арбалет и се заби в гърлото на стрелеца. Онзи, който бе нарекъл кимериеца „мъртвец“, издъхна със задавен писък, като отпусна лоста, придържащ тетивата на оръжието. Тетивата изсвистя. Изведнъж човекът с грозния белег рязко се изкашля и падна. Стрелата на арбалета бе потънала в лявото му око.
Конан използва камата като лост, оттласна отпусналото се тяло на стрелеца срещу Тарас и в миг позна обезобразеното от следите на болест, сипаничаво лице. Значи Тарас бе присъствал на онази среща, която Конан прекъсна, хлътвайки през покрива.
Сипаничавият се олюля, когато трупът се стовари върху него и задрапа с ръце към сабята си.
— Ти! — запъхтя се той, когато за пръв път съзря ясно лицето на кимериеца.
Конан замахна със страшно ръмжене, острието на сабята му звънна върху дръжката на чуждия, наполовина изтеглен меч. Тарас изкрещя, отсечените му пръсти се разпиляха по пода. Ала той не бе човек, който се предава лесно. Дори докато кръвта шуртеше от осакатената му десница, лявата му ръка измъкна камата от ножницата. С яростен вик той се втурна да намуши противника си.
За Конан беше много лесно да убие този човек тъкмо сега, ала той искаше да чуе отговорите на Тарас повече, отколкото желаеше смъртта му. Кимериецът избегна удара и хлопна сипаничавия по врата с юмрук, в който бе стиснал дръжката на камата. Атаката на Тарас приключи с препъване; той нададе вой, стовари се върху тялото на човека с грозния белег и се претърколи на пода. Там трепна веднъж, от устните му се изтръгна дълга въздишка и тялото му не помръдна повече.
Конан изруга и го обърна по гръб. Безжизнените пръсти на Тарас се хлъзнаха от дръжката на камата и се спряха върху гърдите му. Невиждащите му очи не се откъсваха от кимериеца.
— Ерлик да те вземе — измърмори Конан. — Исках те жив.
След като изтри острието от туниката на Тарас, той прибра сабята си в ножницата, изпълнен с гняв и объркани мисли. Мъртвият пред него бе осъдил сам себе си като каза, че е измамил бунтовниците. Ала все пак той се бе срещал с двамата високопоставени мъже — да, ако се съди по облеклото и държанието им, те наистина бяха богати хора с висок ранг. Конан трябваше да допусне, че срещата им е имала някаква цел, свързана с бунта, и че някой наистина иска да смъкне Гариан от трона. Този неизвестен „някой“ щеше да използва Ариани и другите около нея като маша. Обикновено машата я счупват и изхвърлят, след като я употребят и постигнат целта си.
Докато Конан изтегляше камата си от гърлото на стрелеца, вратата неочаквано се отвори. Той приклекна, вдигнал оръжието готово за удар и откри, че се взира в познатите лица на Ариани и Грекус. Труповете на четиримата лежаха в краката му.
Набитият скулптор сякаш се бе превърнал на камък при вида на страшната сеч. Ариани посрещна погледа на Конан с израз на безкрайна тъга.
— Не мислех, че Тарас има правото да ни изключва от тази среща — бавно обясни тя. — Смятах за редно да бъдем тук, за да поговорим в твоя полза и да… — думите й заглъхнаха с уморена въздишка.
— Те искаха да ме убият, Ариани — каза Конан.
Тя премести поглед от разбитата рамка на прозореца, към отвора в покрива.
— Кой от тях скочи отгоре, Конан? Очевидно някой е влязъл оттам. За да те убие. А аз така се учудих, когато ти се въоръжи и не пожела да ми кажеш защо. Учудих се и се молех дано греша.
Защо това глупаво момиче разбираше всичко погрешно, помисли си той сърдито.
— Аз слушах от прозореца върху покрива, Ариани, аз влязох отгоре. След като чух, че искат да ме убият. Да не мислиш, че са заредили арбалети, за да изтребват плъхове? — Тя го погледна спокойно, ала в очите й нямаше нито надежда, нито живот… Той дълбоко пое въздух: — Чуй ме, Ариани. Този човек Тарас не е наел никого. Никой няма да ви подпомогне в бунта. Чух го да казва това. Вие трябва…
— Ти си ги убил! — изведнъж изкрещя Грекус. Лицето на набития мъж бе налято с кръв, той се задъхваше и сякаш изречените думи му струваха огромно усилие. — Стана тъкмо както се опасяваше Стефано. И него ли уби, и Лукас? Искаш да убиеш всички ни? Няма да можеш! Няма да успееш! Ние сме стотици! Ще убием първо теб! — Изведнъж той погледна през коридора към стълбите и с пронизителен вик се втурна в противоположната посока. Ариани остана неподвижна.