Конан се усмихна и с галоп се насочи към портата, за да съобщи на останалите щастливата вест.
Тринадесета глава
Високият сводест таван от груб сив камък бе добре осветен от факли, закрепени върху пиринчени поставки по стените. В тях не се виждаше никакъв отвор, с изключение на единствена врата, добре охранявана от външната страна. Албанус не би изложил на най-нищожен риск онова, което се съхраняваше в стаята. Само защото бе в състояние да докосва предметите с поглед, той чувстваше могъществото, което щеше да се прелее от тях към него. Кръгла каменна платформа, не по-висока от обикновените каменни стъпала на стълбището, бе разположена в центъра на стаята, а върху нея лежеше огромен правоъгълен блок от глина с особен бежов цвят. Именно тази глина щеше да възкачи Албанус върху Трона на Дракона.
— Лорд Албанус, искам да зная защо ме доведоха тук и ме държат затворен!
Албанус придаде на лицето си приветливо изражение, преди да се обърне към навъсения мъж с рунтави вежди, който се бе изправил срещу него със стиснати юмруци.
— Пазачите са изопачили моите думи, Стефано. Аз им казах да доведат при мене великия скулптор Стефано, ала те са превишили правата си. Ще заповядам да ги наложат с камшик, уверявам те.
Стефано махна пренебрежително с ръка, но Албанус забеляза, че не помоли боят на пазачите да бъде отменен.
— Чувал си за мен? — запита скулпторът задъхано.
— Разбира се — отвърна Албанус, като с мъка сдържаше смеха си. Можеше да разгадае мислите на човека пред себе си сякаш бяха изписани върху пергамент с огромни букви. — Ето защо аз желая да изработиш за мен една статуя. Както виждаш, имаш на разположение всички необходими инструменти — и ръката му посочи ниска маса, отрупана с всякакви сечива, необходими при работата на скулптора.
— Това не струва! — подхвърли Стефано с надменно снизхождение. — Глината се използва за малки фигури. Статуи се правят от камък или бронз.
Устните на Албанус запазиха усмихнатото си изражение, ала очите му приличаха на живи въглени.
— Тази глина е докарана чак от Китай — той не можа да се досети за по-отдалечена земя. — Когато се опече, тя добива твърдостта на бронз, ала става по-лека от влажната глина. На масата са поставени рисунки на човека, чиято статуя ти трябва да изваеш. Виж ги.
Стефано се вгледа със съмнение в блока глина, взе парчетата пергамент, разгъна ги и ахна:
— Но това е Гариан!
— Нашият милостив крал — съгласи се раболепно Албанус, макар че едва не се задуши, когато произнасяше тези думи. — Статуята ще бъде подарък за него. Изненада.
— С какво трябва да бъде облечен кралят? — попита скулпторът. — Той е изобразен гол на всички рисунки.
— По същия начин трябва да бъде направена и статуята — Албанус пресече пътя на изненадата, готова да се изпише по лицето на Стефано, като добави: — В Китай съществува такъв обичай. Статуите, които се правят от тази глина, по-късно се обличат с истински дрехи. Одеждите се сменят от време на време, така фигурата винаги е облечена по последна мода. — Беше доволен от себе си заради измислицата. Запита се дали не би било забавно да изработят така и неговата статуя, след като се възкачи на трона.
Стефано рязко се засмя и от устните му се изплъзна остър звук, като че две каменни плочи се триеха една о друга.
— А какво ще правиш със статуята на голия Гариан, ако той загуби мястото си върху трона?
— Събитие, което едва ли ще се случи — меко възрази Албанус.
Стефано изглеждаше уплашен, сякаш бе осъзнал, че е изрекъл мислите си на глас.
— Разбира се, разбира се — лицето му се изопна, гъстите вежди се спуснаха надолу. — И защо трябва да приема предложението за тази поръчка? Да не забравяме, че ми бе отправено, след като прекарах нощта в една от килиите на твоя затвор.
— Тъжна грешка, за която се извиних. Да речем хиляда жълтици?
— Не се интересувам от злато — отговори подигравателно скулпторът.
— Което ще разпределиш между бедните — спокойно продължи Албанус. — Много съм слушал за прекрасната благотворителна дейност, която развиваш в Хелгейт — лицето на Стефано не се смекчи, ала лордът с ястребов профил разбра, че е намерил вярната посока. Гласът му се превърна в хипнотичен шепот: — Помисли си за всички добри дела, които може да извършиш с хиляда жълтици. Помисли за приятелите си, които те следват, когато ги раздаваш. Бих се обзаложил, че никой от тях не разполага дори с една десета от това злато. — Стефано бавно поклати глава и се вгледа в стената, сякаш върху нея виждаше онова, за което говореше лордът. — Как биха те възхвалявали, как биха следвали твоите стъпки с благодарствени слова. Колко велик ще бъдеш ти в очите им. — Албанус млъкна, потънал в очакване.