Звън на стомана се разнесе в малкия двор, когато Конан парира връхлитащото срещу него острие и отново зае отбранителна позиция. Пот бе овлажнила могъщия му гръден кош, ала дишането му бе овладяно, окото — спокойно, а оръжието — непоколебимо.
Гариан заобиколи от ляво големия кимериец. Той също бе гол до кръста, съвсем малко по-нисък, ала мускулите му бяха покрити с тънък слой тлъстина поради липсата на упражнения напоследък. Пот се стичаше по полегатите му рамене, острието на меча му една забележимо потрепваше.
— Добър си, варварино — каза той, като едва си пое дъх.
Конан не отговори нищо и отстъпи крачка, за да се обърне с лице срещу противника си. Боят, дори за упражнение, не бе време за приказки.
— Малко говориш — продължи кралят и преди да довърши думите си, мечът му се насочи към корема на кимериеца.
Конан почти не помръдна от мястото си. Могъщите му китки се завъртяха, сабята му описа дъга, иззвънтя от сблъсъка с оръжието на краля и го отби встрани. Вместо да продължи с натиска си и да избие меча от ръката на противника, както трябваше да стори според възприетите правила за водене на бой, Конан внезапно отстъпи, приклекна върху десния си крак и изнесе левия светкавично напред. Оръжието му се плъзна по острието на кралския меч, внезапно смени посоката си и едва докосна корема на Гарнан. Преди уплашеният крал да бъде в състояние да отвърне на удара, Конан се оттегли в отбранителна позиция, стъпил здраво на краката си.
Върху лицето на краля бе изписано отвращение, когато прекъсна боя.
— Достатъчно за днес — мрачно обяви Гариан и с бързи крачки напусна малкия двор.
Конан вдигна туниката си и започна да изтрива потта от гърдите си.
Когато Гарнан изчезна през сводестата врата на дворчето, се появи Хордо, който изпълзя от сянката под един балкон и заклати рошавата си глава.
— Добре, добре. Той не разбра, че съм тук, кимериецо, иначе и двамата щяхме да потънем в занданите под тези камъни, дето настилат дворчето. Кралете не обичат някой да ги побеждава, дори ако наоколо няма зрители.
— Ако допускам да ме побеждават по време на упражнение, скоро ще почнат да ме надвиват и когато не се упражнявам.
— Добре, човече. Не може ли поне мъничко да се сдържиш? В края на краищата той е крал. Няма нужда да бъдем прогонени, преди да сме получили от него толкова злато, колкото можем да му измъкнем.
— Не познавам друг начин да се бия, Хордо, освен да побеждавам. Какво правят нашите хора?
— Ами — отвърна Хордо и се разположи върху един камък, предназначен за корниз. — Лек живот — пият, пропиляват парите си по жени.
Конан облече туниката си и прибра сабята в ножницата.
— Забелязал ли си някакъв знак, че Ариани и останалите са готови да призоват своите хора на улицата?
— Съвсем никакъв — въздъхна едноокият. — Конан, аз не ти казвам да ги предадеш. Сянката на Керин ще ме преследва навсякъде, ако аз го сторя, но не можем ли поне да кажем на Гарнан, че сме чули да се приказва за бунт? Той ще ни даде много злато за такова предупреждение и въобще няма да има бунт, щом кралят е нащрек. Мразя да мисля, че Керин и Ариани ще умрат на някоя воняща улица. Ала ако въстанат, със сигурност ще бъдат смазани и избити. Аз не мога да тръгна с оръжие срещу тях, кимериецо.
— Нито пък аз, Хордо. Но те ще въстанат независимо дали Гариан е нащрек, или не. В противен случай не съм разбрал правилно огъня, който пламти в очите на Ариани. За да ги спрем, трябва да открием онези, които ги използват. Хората, които бяха на срещата с Тарас могат да ми разкажат много неща.
— Както ми каза, дадох заповед на нашите момчета да се оглеждат за мъж с ястребово лице и посребрени слепоочия, но ще бъде като подарък от боговете, ако го открием по този начин.
Конан недоволно поклати глава.
— Знам — съгласи се той. — Ала ние можем да свършим само онова, което е по силите ни. Ела. Да отидем в моята стая. Там имам хубаво вино.
В Туран и Вендия бяха построени разкошни палати, но и този тук не бе по-малко величествен. Много на брой бяха вътрешните дворове и градините: някои от тях малки — скрили не повече от един мраморен фонтан с формата на страшен звяр, други — огромни, от тях към небето се възвисяваха кули от алабастър с арки, издигнати върху позлатени подпори и златни куполи. Облаците докосваха величествени обелиски, изписани по всички страни с йероглифи, съхранили легендите за Немедиянските крале преди повече от хиляда години.