Конан и Хордо вървяха по сенчеста, украсена с колони алея, опасваща прекрасна градина, където се разнасяха крясъци на пауни и изящно пристъпваха фазани със златни пера. Изведнъж Конан рязко спря. Пред тях, от вратата на близката сграда излезе жена, обвита в сиви воали — тя не ги забеляза, защото спокойно продължи пътя си в противоположната посока. Кимериецът беше сигурен, че тъкмо тя е мистериозната благородна дама, която видя на два пъти в нейната носилка. Сега, реши той, му бе предоставен прекрасен случай да разбере защо се бе вгледала в лицето му с такава омраза. Ала когато се втурна напред, Хордо сграбчи ръката му и го изтегли зад една колона.
— Искам да говоря с тази жена — кимна Конан. Приказваше тихо, защото гласовете се разнасяха надалеч и се чуваха навред по алеята с величествените колони. — Тя не ме харесва, сигурен съм. И съм я виждал по-рано без тези воали. Но къде?
— Аз също съм я виждал — отвърна Хордо с дрезгав шепот. — Ала не без воалите. Нарича се лейди Тиана и се говори, че лицето й е обезобразено от някаква болест. Тя не позволява на никого да го погледне.
— Няма да я моля да гледам лицето й — прекъсна го нетърпеливо Конан.
— Чуй ме — помоли го едноокият. — Веднъж проследих Ераниус, докато той си мислеше, че се намирам другаде в изпълнение на неговите заповеди. Знаех, че винаги обикаля из Улицата на Скърбите, но всеки път се отбива в различна странноприемница. Когато го проследих, въобще не влезе в града, а се срещна с лейди Тиана в една горичка зад градската стена.
— Тогава тя участва в контрабандната игра — заключи Конан. — Това сведение може да се окаже полезно, ако жената прояви непреклонност и не пожелае да отговаря на въпросите ми.
— Ти не разбираш, кимериецо. Не бях достатъчно близо, за да чуя какво си говорят, но видях с очите си как Ераниус раболепничеше пред нея. Той никога не би се държал така, ако тази дама не заемаше някое много, много важно място в бандата. Опитай да й досаждаш и веднага стотина контрабандисти от тази град — всичките жестоки, закоравели мъже — ще те потърсят, за да те скъсят с една глава.
— Може би вече ме търсят. — Със сигурност някой вече го прави; защо не и тази жена, която очевидно го мрази, независимо по каква причина? Той отблъсна ръката на Хордо. — Тя ще си замине, ако не отида при нея сега.
Ала Конан се забави — когато лейди Тиана стигна края на алеята с колоните, русокосата, която бе придружавала крал Гариан, се появи пред нея. Кимериецът бе научил, че нейното име е Сулария и че е любовница на Гариан. Обвитата във воали жена се отдръпна, за да продължи пътя си, ала Сулария — в златен нагръдник и златисто-сребърна пола, не по-широка от мъжка длан и отпред, и в гръб — пресече пътя й и спря пред нея.
— Чест за теб, лейди Тиана — поздрави Сулария със злобна усмивка, която танцуваше върху чувствените й устни. — Защо си се завила толкова много в такъв хубав ден? Знам, ще изглеждаш прекрасно, ако те убедим да сложиш гривни и копринени дрехи.
Ръката на жената във воалите проблесна и дланта й изплющя върху лицето на Сулария с тежък отсечен удар, който събори русокосата в грозна камара на земята. Конан беше смаян от удара — за него се изискваше твърде голяма сила, необичайна за жена.
С мъчително олюляване Сулария се изправи, лицето й се изкриви от ярост и заприлича на сива маска.
— Как посмя да ме удариш! — изфуча тя. — Аз…
— Скрий се в кучешката си колиба, кучко! — озъби се трета жена, появила се изневиделица до другите две. Висока и грациозна, тя бе също тъй красива както Сулария, ала имаше копринено черна коса и повелителни тъмни очи, които запалваха цялото й надменно лице. Роклята й от синьо кадифе, обшита с мънички бисери, правеше русокосата да изглежда като блудница от някоя кръчма.
— Не ми говори така, лейди Джелана — гневно отговори Сулария. — Аз не съм слугиня и скоро… — тя внезапно прекъсна потока на думите си.
Устните на Джелана подигравателно се изкривиха:
— Ти си уличница и съвсем скоро самият Гариан ще реши, дали такава измет като теб му е нужна. Махай се оттук, преди да съм повикала роб да те нашиба с камшик.
Сулария се разтрепери от глава до пети, лицето й пламна в жлъч. С нечленоразделен вой на ярост тя побягна от двете жени и профуча край колоната, зад която стояха Конан и Хордо. Конан я проследи с поглед, но когато отново се обърна напред, Джелана и Тиана бяха изчезнали. Навъсен, той опря гръб о камъка.
— Тук, на това място, мога да я търся десет дни и пак не ще я намеря — изръмжа той. — Трябваше веднага да я спра, вместо да ти позволя да ме дърпаш настрана като уплашено момченце.