— Митра! Конан, хайде да се махнем от този град — единственото око на Хордо умолително потърси лицето на кимериеца. — Забрави лейди Тиана. Забрави Гариан и златото му. Има злато и в Офир, ще ни плащат добре. Там щом дадем няколко монети комуто трябва, веднага ще разберем кой иска да ни убие.
Конан поклати глава.
— Никога не съм бягал от своите врагове, Хордо. Лошо е да си създавам такъв навик сега. Отивам в стаята си. Ще помисля как да открия тази Тиана. Ще се видим по-късно и ще ти приготвя някое хубаво питие.
Когато кимериецът вече се бе отдалечил, Хордо извика след него:
— По-рано винаги си знаел кои са твоите врагове!
Ала Конан продължи напред. Умният човек никога не оставя неизвестния враг зад гърба си, той прави всичко възможно, за да го открие. По-добре да умре, отколкото да избяга, защото щом веднъж започне бягството, знае ли някой къде ще свърши? Все някога врагът ще се появи и битката на живот и смърт ще се проведе на мястото и по времето, което той, неприятелят, е избрал. Докато имаше живот и воля в кръвта си, трябваше да търси този враг.
Когато стигна до своята стая, Конан постави ръка на вратата. Тя се отмести от лекото му докосване. Някой бе издърпал резето. Той предпазливо извади сабята си и отстъпи встрани. С върха на острието светкавично блъсна вратата. Нейната дръжка срещна с трясък стената, ала повече не се чу никакъв звук. Не долавяше никакъв полъх от движение в стаята.
Големият кимериец с вой се хвърли през отворената врата, огромният му скок приключи с леко докосване на раменете о пода, после могъщото му тяло направи кълбо, и той мигновено се изправи на крака, със сабя, готова за бой.
Сулария бе седнала на неговото легло. Чувствено кръстосала дългите си крака, тя с наслада започна да пляска с ръце:
— Ездач, стрелец, майстор на меча, а сега пък и акробат. Какви други фокуси знаеш, варварино?
Обуздал докрай гнева си, Конан затвори вратата. Той не беше човек, комуто се нравеше да изглежда глупак в очите на жена, особено ако жената беше красива. Когато се обърна към нея, в синия му поглед искреше студенината на ледник.
— Защо си тука, жено?
— Колко си хубав — задъхано изрече тя. — С потта от битката по тялото ти… Ти го победи, нали? Гариан не може да окаже достойна съпротива на такъв като тебе.
Той бързо провери стаята, отмести всеки гоблен върху стената. Погледна през прозореца, за да се увери, че под корнизите не се е укрил убиец, дори се наведе под леглото, преди нейната весела усмивка да го накара с ругатня да захвърли покривката на мястото й.
— Какво търсиш, Конан? Нямам съпруг, който ще изскочи да те обвинява.
— Имаш краля — изръмжа той. Един поглед към нея — златният й нагръдник, едва побираше пищните заоблени форми на гърдите й, тесни ивици от златиста коприна, пристягаха бедрата й — му бе достатъчен да се убеди, че не е възможно да крие някакво оръжие, по-голямо от игла.
— Крал, който приказва само за мита и жито, и за още по-скучни глупости. — Страстна усмивка изпълзя към устните й и тя се отпусна върху леглото, дишането й отведнъж стана учестено и дълбоко. — Ала ти, варварино, не си скучен. Усещам могъщество в теб, власт, макар че тя е все още далеч. Чудя се дали някога ще станеш крал.
Конан се намръщи. Тази върволица от думи изглежда бе докоснала спомен, дълбоко заровен в паметта му. Власт. Той ще бъде крал. Кимериецът отпъди тези мисли от ума си. Детински измишльотини, нищо повече.
Постави меча върху леглото над главата на Сулария. Така щеше да му бъде под ръка в случай, че някой реши да го посети. Русокосата се обърна, за да погледне оголеното острие, и навлажни устни, сякаш близостта му я възбуждаше. Конан сграбчи в юмрук златните катарами, които придържаха нагръдника и ги изтръгна от дрехата й. Взорът й отново се върна към лицето му — леденият сапфир на неговия поглед покори блещукащите сини искри в нейните очи.
— Ти си поигра с мене, жено — тихо изрече той. Сега е мой ред да си поиграя.
Нито един от тях не забеляза как вратата леко се открехна и как жената в сивите воали остана зад нея, взирайки се в тях със смарагдов, изгарящ огън в зелените очи.
Петнадесета глава
На следващия ден следобед Конан излезе да се разходи из палата. Към него се присъедини Хордо.