— Митра! — промълви Хордо. — Ако някъде ме утрепят заради тази глупост, да знаеш, че духът ми ще те преследва навсякъде. Да атакуваме?
Преди Конан да успее да отговори, до двамата мъже се появи робиня и падна на колене пред кимериеца.
— Дойдох да ти кажа, че крал Гариан те вика веднага да идеш при него.
Едноокият настръхна.
— Спокойно — възпря го Конан. — Ако кралят искаше главата ми, нямаше да изпрати този чифт прекрасни глезени за мен. — Робинята изведнъж го погледна с интерес.
— Нямам доверие на никого, докато не разберем кой иска да те убие — измърмори Хордо, — или докато не оставим Немедия далеч зад гърбовете си.
— Ще ти кажа кога ще му дойде времето да тръгнем към границата — засмя се Конан. — Води ни, момиче — робинята се спусна напред, кимериецът я последва.
Крал Гариан чакаше в стая, украсена с оръжия и ловни трофеи, ала ума му не бе съсредоточен върху лова. Свитъци и отделни парчета пергамент бяха разхвърляни по пода и върху многото маси, с които стаята бе буквално задръстена. При влизането на Конан Гариан захвърли с израз на отвращение един свитък към отсрещната стена. Синината върху бузата му контрастираше със зачервеното от буен приток на кръв лице.
— Никога не пожелаваш да станеш крал, Конан — бяха първите му думи.
Единственото, което Конан успя да изрече в изненадата си, беше:
— А защо не?
Грубото лице на Гариан изразяваше истинска ненавист, когато той размаха ръце, за да покаже всичките свитъци и парчета пергамент, пръснати наоколо.
— Нима мислиш, че това са плановете за някакъв велик военен поход? Или някаква величествена церемония, с която ще отдам дан на почит към името и паметта на баща си? Така ли мислиш?
Кимериецът поклати глава. Много пъти животът му бе променян от плановете и кроежите на редица крале, ала никога досега не бе вземал лично участие в изготвянето им. Хвърли поглед към един пергамент в краката си. Свитъкът бе изцяло изписан с колонки от цифри.
Гариан закрачи из стаята, като вземаше в ръце свитъци от масите и ги хвърляше на пода.
— Градската канализация също трябва да бъде изчистена, в Гилдията на лечителите казват, че вонята ще докара чума. Препоръчват ми древните проходи под палата да бъдат прегледани и запълнени с пръст заради сигурността на кралския дворец. Част от градската стена трябва да бъде достроена. Войската не получава на време възнаграждението си. Трябва да се купи жито. Още и още жито — той млъкна и се взря навъсено в чифт огромни еленови рога върху стената. — Хванах това животно в дивата степ край Бритунийската граница. Как ми се иска да бъда там сега.
— Не могат ли съветниците ти да се справят с тези неща? — попита Конан.
Кралят горчиво се засмя.
— Щяха да се справят, ако имаше злато. Злато, Конан. Станал съм като някой алчен търговец — само мисля как да натрупам повече злато.
— Съкровищницата…
— … е почти празна. Колкото повече жито се налага да купувам от Офир и Аквилония, толкова по-висока става цената, а трябва да изкупя огромно количество. Трябва да утоля глада след лошата реколта. Пък и онези безумни разбойници! Те подпалват всички каруци със зърно, които не се движат с кралска охрана, а дори и каруците, за които съм пратил пазачи. Вече съм заповядал някои от украшенията тук да се свалят и претопят, но дори и да оставя двореца гол, златото едва ли ще стигне.
— Какво ще правиш? — попита Конан. Винаги си бе представял, че богатството на кралете е безкрайно. За него бе съвсем невероятно, че крал може да се тревожи за злато не по-малко от самия него, и то за такива огромни количества от скъпоценния метал.
— Ще заема — отвърна Гариан. — Някои благородници и търговци имат богатство, което съперничи на моето. Нека помогнат да спрем гладната смърт, която дебне народа. — Той започна да рови сред пергаментите, докато откри един свитък, запечатан с Драконовия печат на Немедия. — Ще занесеш това на лорд Кантаро Албанус. Той е един от най-богатите хора в Немедия и ще бъде сред първите, които моля за помощ. — Лицето му се изопна, той подаде пергамента на Конан и добави: — Или ще обложа всички с данъци, ако не помогнат доброволно.
Кралят махна с ръка към Конан и му показа, че може да тръгва, ала големият кимериец остана на мястото си. Трябваше да извърши нещо фино и деликатно, но той бе човек, непривикнал към изтънченост, затова се чувстваше неловко. Гариан го погледна, очевидно изненадаш защо умелият майстор на сабята все още не тръгва.