— Голямо ли е доверието ти към Вегенций? — изведнъж бързо изрече Конан.
— Достатъчно, за да го задържа като командир на кралските телохранители — отговори Гариан. — Защо ми задаваш такъв въпрос?
Конан пое дълбоко въздух и започна да разказва историята, която бе запланувал да разкаже на краля на път към тази стая.
— Още щом дойдох в двореца, ми се стори, че съм виждал някъде този Вегенций по-рано. Днес си спомних. Видях го в една таверна в града. Водеше напрегнат разговор с човек на име Тарас. За Тарас говорят, че е споменавал много пъти колко хубаво ще бъде, ако някой друг заеме трона вместо тебе.
— Това е сериозно обвинение — бавно каза Гариан. — Вегенций ми е служил добре — на мен и на моя баща — отпреди много години. Не мога и да помисля, че ще ме предаде.
— Ти си кралят и все пак аз знам един урок, полезен за крале. Човек, който носи корона, винаги трябва да бъде предпазлив, трябва да следи амбициите на останалите в двореца и извън него.
Гариан отметна глава назад и се засмя.
— Ти може да си истински майстор на сабята, Конан, ала остави на мен да бъда крал. Имам доста по-голям опит от тебе в носенето на короната. Сега върви. Искам съобщението до лорд Албанус да бъде занесено много бързо.
Конан тръгна, като наведе глава. Щеше му се да вярва, че вече бе посял семето на подозрението у краля, ала тази борба с думи въобще не му харесваше. Той обичаше да посреща врага лице в лице с оръжие в ръка и се надяваше, че това скоро ще се случи.
Шестнадесета глава
При портата на царския палат Конан видя, че Хордо го чака пред самата мостова кула. Беше довел коня му и двадесет войни, измежду които Махон и Нарус. Кимериецът въпросително се вгледа в приятеля си, ала едноокият само сви рамене.
— Чух, че си щял да носиш съобщение до някакъв лорд — каза той на Конан. — Я си представи, че е онзи, когото видя на срещата с Тарас. Или, който иска да те убие. Може да се случи и най-лошото — отиваш при човека от срещата с Тарас и тъкмо той иска главата ти.
— Подозираш всекиго, като че си някаква старица — заключи Конан и се метна на седлото.
Вегенций, посмачкан и съсипан, ала защитен зад доспехи и ризница, сложил шлем с червен гребен на главата си, изведнъж се появи пред портата с десет войника от Златните Леопарди, които го следваха по петите. Когато погледът му съзря конниците на Конан, спря, изгледа ги свирепо, обърна се, разблъска ядосано войниците, за да си пробие път, и изчезна обратно в двореца.
— Може да подозирам всекиго като някаква старица — продължи Хордо тихо, — но поне имам достатъчно ум да си спомня, че някои от твоите врагове имат лица, които познаваме. Освен това ще видиш, че градът се е променил през последните няколко дни.
Докато Конан водеше своите двадесет въоръжени мъже по празните улици, бързо забеляза очевидните промени. Тук-там куче с щръкнали ребра подушваше стените на къщите и свиваше зад някой ъгъл. Съвсем рядко се появяваше човек в затънтените улички, забързан, сякаш по петите му тичаха преследвачи. Върху прозорците бяха заковани капаци, върху вратите стърчаха железни решетки; нито един магазин не бе отворен, не се чуваха гласовете на амбулантните търговци. Смъртна тишина — осезаема, сякаш имаше свое тегло, бе притиснала града.
— Всичко започна скоро след като отидохме в двореца — измърмори Хордо. Огледа се наоколо и се изгърби като че яздеше сред гробове. — Хората напуснаха улиците, по ъглите останаха само разбойници, просяци и проститутки. Уличниците и просяците също изчезнаха почти веднага, след като нямаше кой да им подхвърля нещичко, нито кой да потърси прелестите на жените. Разбойниците станаха господари на града и тежко и горко всекиму, който си подадеше главата вън от къщи. Ала вчера и те се изпокриха някъде. — Той хвърли многозначителен поглед към Конан. — И всичко стана само за едно обръщане на пясъчния часовник.
— Като че са получили заповед?
Едноокият кимна.
— Може пък в края на краищата този Тарас да е наел въоръжени мъже. Знае ли човек.
— Да, но не и за целта на Ариани. — Известно време големият кимериец остана смълчан, като се взираше в наглед пустите сгради. — Има ли новини за нея? — попита накрая той.
Не беше необходимо Хордо да пита за кого се отнася въпроса.