— Тя е добре. Два пъти ходих във „Фестис“ Всички ме гледаха, като прокажен, изтърсил се неканен на тяхната вечеря. Керин е тръгнала с Грекус…
Конан кимна, без да каже дума, и двамата продължиха да яздят в пълна тишина към двореца на Албанус. Когато пристигнаха до портите, Конан слезе от коня и удари с юмрук защитения със здрава решетка вход.
Сред яките дъски се отвори капаче, не по-голямо от мъжка ръка, и едно изпълнено с недоверие око изпитателно се вгледа в тях.
— Какво търсите тук? Кои сте вие?
— Името ми е Конан. Отвори портата, човече. Нося съобщение за твоя господар от самия крал Гариан.
За момент се чуха откъслеци от тихо прошепнати думи зад вътрешната страна на портата. Последва ги шумен трясък от изтеглянето на лост и тежкото крило на вратата се отмести, като остави място за един-единствен човек.
— Ти може да влезеш — извика глас отвътре. — Но не и ония с тебе.
— Конан! — започна Хордо.
Кимериецът го укроти с жест.
— Спокойно, Хордо. По-сигурно място от този дворец не бих могъл да намеря дори в прегръдките на жена — и той решително хлътна през тесния отвор.
Вратата се затвори с шумно хлопване зад гърба му, и Конан се изправи срещу четирима мъже с извадени мечове; отстрани пети човек притисна върха на сабята си в ребрата му.
— Казвай сега кой си! — грубо извика онзи, който бе пробил туниката на Конан.
Изпълнен със съжаление, че не облече ризницата, преди да напусне кралския палат, Конан за миг се обърна — време достатъчно, за да различи тясно мъжко лице с раздалечени очи и нос с прерязан връх.
— Казах — той протегна ръка под туниката си, ала веднага замръзна на място, защото острието на оръжието се впи по-дълбоко в тялото му. — Само искам да ти покажа съобщението. Каква заплаха мога да представлявам за вас, като си притиснал меч в ребрата ми?
За себе си помисли, че онзи с отрязания нос стои твърде близо. Човекът никога не би пробил туниката му, ако нямаше намерение да го промуши. Едно светкавично завъртане на ръката щеше да избие сабята му встрани, после Отрязаният нос можеше да бъде захвърлен срещу онзи негов другар там и… Големият кимериец се усмихна, останалите се раздвижиха несигурно като се чудеха за какво ли пък този е намерил да се радва в такъв момент.
— Дай да видя съобщението — нареди човекът с отрязания нос.
Конан му подаде сгънатия пергамент изпод туниката си. Отрязаният нос протегна ръка, ала кимериецът изтегли съобщението далеч извън обсега на ръката му.
— Може да видиш печата оттук — каза той. — Това е предназначено за лорд Албанус, не за тебе.
— Това наистина е Печатът на Дракона — измърмори Отрязания нос. Оръжието му се отдръпна от ребрата на Конан с видима неохота. — Върви след мен и не се отклонявай.
Конан поклати глава, когато го поведоха по една каменна пътека към същинския дворец — масивна постройка, украсена с красиви вълнообразно издялани колони и огромен позлатен купол, който отпращаше отразените слънчеви лъчи далеко в небето. Острото съмнение от страна на пазачите бе оправдано като се има предвид състоянието, в което бе изпаднал градът, ала враждебността им трябваше да изчезне в момента, когато научиха, че той е кралски пратеник. Фактът, че неприязънта им дори не намаля, не предвещаваше добър край за плановете на Гариан. Често слугите сляпо възприемаха отношението на своя господар, без нито те, нито господарят им напълно да го осъзнава.
В преддверието с много колони Отрязаният нос поде разговор — от който Конан не можа да долови нито дума — с мъж с посивяла брада, облечен в туника с избродиран знак на къщата на Албанус. Този човек държеше в ръцете си огромен ключ.
— Аз съм шамбеланът на лорд Албанус и ръководя поддържането на двореца — каза той без капка вежливост, като дори не съобщи името си. — Дай ми съобщението.
— Ще го поверя единствено в ръцете на лорд Албанус — непоколебимо отвърна Конан.
Не съществуваше никаква причина да не предаде пергамента на шамбелана, тъй като човек с такъв пост беше маша и ухо на господаря, ала кимериецът беше разгневен. Кралският пратеник трябваше да получи изстудено вино и влажни кърпи, за да изтрие уличната прах от себе си.
Лицето на шамбелана се обтегна и за момент Конан помисли, че високопоставеният слуга ще започне да спори. Вместо това, той изрече отсечено:
— Върви след мен! — и го поведе нагоре по мраморните стълби, след което влязоха в малка стая. — Чакай тук! — заповяда той на Конан и тръгна нанякъде, като преди това внимателно огледа всички предмети, сякаш правеше опис в случай на кражба от страна на посетител с леки пръсти и престъпни наклонности.