Макар и малка, стаята не изглеждаше зле беше украсена с гоблени, имаше мраморен под, всичките й мебели бяха инкрустирани със седеф и лапис лазули. Красива арка извеждаше до балкон с изглед към фонтан в градината. Ала не му бяха предложили нито вино, нито кърпи. Такова поведение вещаеше недобро бъдеще за плановете на Гариан. Да обиждат по такъв начин кралския вестител!
Конан промърмори нещо на себе си, отиде до балкона и погледна надолу. Понечи да изкрещи от удивление и мигновено забрави всички обиди, нанесени му от стопаните на палата. Стефана се олюляваше из градината, изглеждаше мъртво пиян, две полуголи момичета с големи усилия го крепяха изправен.
Скулпторът се наведе да бръкне с пръсти във фонтана и едва не падна вътре.
— Не вода — изкиска се той на момичетата, които го задърпаха назад. — Искам още вино, а не някаква си вода! — Тримата избухнаха в общ кикот, с несигурни стъпки се отдалечиха от фонтана и продължиха към екзотичните храсти в градината.
Някой се изкашля зад гърба на Конан и кимериецът веднага се обърна.
Пълен мъж, среден на ръст бе застанал до вратата, като притискаше с една ръка увиснала кадифена туника към врата си.
— Носиш съобщение за мен? — попита мъжът.
— Лорд Албанус? — произнесе Конан.
Пълният мъж рязко кимна и протегна ръка. С бавно движение Конан му подаде запечатания пергамент. Дланта на пълния мъж се затвори върху него като капан. — А сега си върви — разпореди той. — Получих съобщението. Върви си!
Конан си тръгна.
Шамбеланът с посивялата брада го чакаше пред прага на стаята. Заведе го до външната врата на палата, където Отрязания нос и още един слуга го отпратиха на улицата.
Когато кимериецът излезе навън, Хордо излезе напред с коня си. Усмивка на облекчение завладя разполовено му от белега лице.
— Едва се сдържах да не прескоча стената. Още малко и щях да довтасам при тебе.
— Не съм имал неприятности — успокои го Конан и се метна върху седлото. — Не забравяй — носех съобщение от краля. Когато следващия път видиш Ариани, кажи й, че Стефано не е мъртъв, както тя се страхува. Скулпторът живее в палата на Албанус и се развлича със слугините.
— Смятам да я срещна днес — отвърна Хордо. Той замислено се втренчи в портата на двореца. — Странно — не е изпратил съобщение до приятелите си, че е добре.
— Не е по-странно от това, ноктите на един лорд да са изпочупени, а ръцете му да са покрити с мазоли — каза кимериецът.
— Е, не е чак толкова необичайно за един майстор на сабята…
— Не, Хордо. Мога да позная кога мазолите се появяват по ръката от упражнения с оръжие и кога от тежка, непосилна работа. Но това не е наша грижа. Ала Вегенций със сигурност ни създава неприятности и тъкмо тази нощ смятам да поговоря насаме с добрия командир.
Той мрачно изведе коня си напред и бързо се отдалечи от портата, а хората му се понесоха в галоп, подредени в две колони след него.
Албанус събори на колене дебелия мъж, сега облечен само в зацапани, отрупани с кръпки панталони, и притисна главата му към мраморния под.
— Е, Вариус? — повелително запита той своя шамбелан и жестокото му лице почерня от нетърпение. Лордът грабна пергамента и го смачка в юмрук. — Дали заподозря нещо? Прие ли, че това куче е лорд Албанус? — той срита с ботуш коленичилия мъж. — Помисли ли варваринът, че ти си лорд, куче? Какво каза той?
— Да, господарю — гласът на дебелия мъж трепереше от страх, а той не повдигаше лице от пода. — Само попита дали аз съм лорд Албанус, после ми даде пергамента и си отиде.
Албанус изръмжа. Боговете си играеха с него — изпращаха под собствения му покрив човека, за чиято смърт копнееше, ала не можеше да го докосне, защото щеше да привлече всички подозрения върху себе си. Беше възможно да го убие само на такова място, където никой не би и помислил да свърже трупа на варварина с лорд Албанус. А онзи сам дойде в дома му! На всичкото отгоре се случи през първия ден от триумфа на лорда. Погледът му попадна върху разтреперания, коленичил мъж.
— Не можа ли да намериш някой по внушителен, който да се представи за мен, Вариус? Обижда ме глупостта на варварина — как е могъл да приеме, че този гол охлюв тук е лорд Албанус!