— Прости ми, господарю мой — с трепет в гласа изрече шамбеланът и направи дълбок поклон в знак на извинение. — Нямаше никакво време, а трябваше да открия някой, комуто туниката бе по мярка.
Устата на Албанус се изкриви.
— Изгори тази туника. Никога повече няма да я облека. И изпрати тази отрепка отново в кухнята. Видът му ме отвращава.
Вариус помръдна пръст с едва видим жест; коленичилият мъж не посмя да се изправи. Изприпка свит и прегърбен от стаята, като че бягаше на колене.
— Това ли ще бъде всичко, господарю?
— Не. Намери онзи опиянчен идиот Стефано и го заведи в работилницата. Ала първо го накарай да изтрезнее.
С махване на ръка Албанус отпъди шамбелана от стаята и съсредоточи вниманието си върху писмото на Гариан. Любопитен какво съдържа то, той разкъса печата.
Наш скъпи лорд Кантаро Албанус,
Чест за теб. Ние те призоваваме пред Трона на Дракона, за да чуем твоя съвет по въпроси, които Ни интересуват. Ти си човек, който обича Нас и Немедия, затова Ние сме убедени, че ще побързаш с посещението си.
Див блясък изпепели черните очи на Албанус, ръката му с огромни нокти смачка на топка парчето пергамент.
— Много скоро ще дойда при тебе! — прошепна той. — Ще ти докажа своята любов, с най-тежките вериги и най-силно нажеженото желязо докато паднеш на колене и ме признаеш за крал. Албанус, Първият в Немедия. Ще се молиш за смърт от ръката ми.
Той захвърли смачкания пергамент и закрачи към работилницата. Четиримата пазачи пред вратата почтително замръзнаха по местата си, ала лордът профуча край тях, без да ги забележи.
Върху каменния кръг в центъра на стаята бе изправена глинената статуя на Гариан — най-сетне изцяло готова. Или почти готова, помисли си той с усмивка. Съвършена във всяка подробност, тя беше съвсем малко по-голяма от живия човек. Стефано бе настоял за някакви дреболии — трябвало да бъде или точно копие на живата фигура, или да придобие героически пропорции. Статуята сякаш се готвеше да закрачи напред с отворена уста, готова да произнесе нечия присъда. Тя бе съсредоточила в себе си много повече черти на Гариан, отколкото физическата прилика. Глината ревностно бе попила чрез сложни магически ритуали косми от косата на Гариан, остатъци от изрязаните му нокти, капки от потта му, кръвта му и семето му. Сулария бе донесла всичко под командата на мрачния лорд.
Огромна пещ бе построена близо до каменната платформа, цяла серия сложни дървени плъзгачи и лостове бяха изработени, за да бъде преместена статуята от платформата до пещта. Ала нито плъзгачите, нито пещта щяха някога да влязат в употреба. Албанус бе позволил на Стефано да ги построи, за да приспи съмненията му още преди те да са се родили.
След като се покатери върху платформата, започна да изблъсква всички дървени приспособления на пода. Въпреки че никога през живота си не бе работил, той трябваше да свърши това сам. Налагаше се Стефано да бъде обезвреден. Досега бе насочвал въпросите му встрани с куп внимателно подбрани лъжи. Албанус отдавна се бе уморил да заблуждава скулптора, че глупавите му забележки заслужават отговор и неговата празна суета трябва да бъде удостоявана с внимание. По-добре беше да свърши тази работа сам.
След като изхвърли последния лост от платформата, Албанус скочи на пода и протегнатата му ръка намери опора о стената на пещта. С гневна ругатня той я отдръпна от грубата повърхност — пещта беше гореща.
Вратата се отвори. Стефано влезе в работилницата с несигурни стъпки на пияница, с позеленяло лице, ала значително по-слабо подвластен на виното от обичайното напоследък.
— Искам всичките да ги нашибат с камшик — измърмори той и прокара ръка пред устата си. — Знаеш ли какво ми направиха робите ти — при това Вариус им даваше заповеди! Те…
— Глупак! — изтрещя като гръм гласът на Албанус. — Запалил си пещта! Не ти ли заповядах да не правиш нищо тук без мое разрешение?
— Фигурата е готова — възрази Стефано. — Тя трябва да се сложи в пещта днес, иначе ще се напука. В никакъв случай няма да се втвърди. Снощи аз…
— Не чу ли заповедта ми никога да не кладеш огън в тази стая? Да не мислиш, че паля лампите със собствените си ръце, защото много ми е приятно да върша работата на робите?
— Ако маслата в тази глина са толкова запалителни — измърмори навъсено скулпторът, — как ще издържи като я поставим…