— Трябва да говоря с теб, Грекус — едва чуто каза тя. Мъртвешката тишина бе започната да влияе и на нея.
— По-късно — измърмори якият скулптор, без да я поглежда. Той продължи да приказва на другите около него с приглушен, настойчив глас: — Казвам ви, няма значение дали Тарас е мъртъв, или не. Знам къде държат оръжието. След половин ден аз…
Ариани почувства как в гърдите отново пламва частица от стария огън.
— Грекус! — В това царство на шепота остро произнесената дума прозвуча като крясък. Всички около масата се вторачиха в нея. — Не си ли си помислял — продължи тя, — че някой може би ни е предал?
— Конан — започна Грекус, ала тя го прекъсна.
Не е Конан.
— Той уби Тарас — обади се пълна, бледа, тъмнокоса жена. — Ти сама го видя. И сега варваринът открито взема злато от Гариан, защото е на служба при него.
— Да, Галиа — отвърна търпеливо Ариани. — Но ако Конан наистина ни беше предал, защо не ни арестуваха Златните Леопарди? — Единственият отговор бяха техните неми погледи — Той не ни е предал. Може би е казал истината за Тарас. Може би в действителност няма никакви въоръжени войници, които ни чакат, за да поведат хората по улиците. Може би ще открием, че ние не сме нищо повече от маша в ръцете на някого, претекст да даде ход на плановете си.
— О, тронът на Ерлик! — възнегодува Грекус. — Не говори глупости, Ариани.
— Сигурно приказвам глупости — въздъхна уморено тя. — Ала поне ги чуйте, нека ги обсъдим. Разсейте съмненията ми, ако можете. Ти самият никак ли не се съмняваш, Грекус?
— Занеси съмненията си в своя ъгъл — посъветва я Грекус. — И докато мъдруваш и се съмняваш, ние ще свалим Гариан от трона.
Галиа огласи неодобрението си:
— Какво очакваш от жена, която си пропилява времето с едноок грубиян?
— Благодаря, Галиа — каза Ариани. Тя се усмихна за пръв път откакто бе видяла Конан надвесен над тялото на Тарас. Отдалечи се от масата им и взе наметалото си. Грекус и останалите я изгледаха, сякаш беше полудяла.
Осъзна, че може да намери отговор на въпросите си единствено чрез Хордо. Ала, разбира се, не биваше да му се доверява. Ако спомене за съмненията си пред него, той сърдито ще й каже, че Конан не е предавал никого. После ще я ощипе отзад и ще опита да я примами в леглото си. Вече бе правил много пъти такива неща. Но рано този следобед той се отби при нея, за да й съобщи, че Стефано е жив и се намира в палата на лорд Албанус. Скулпторът притежаваше благоразумие и говореше разумно, преди ревността му към Конан да го озлоби. Стефано или щеше да разсее съмненията й, като я убеди във вината на големия кимериец, или, след като сам бе повярвал в правотата на думите му, щеше да се върне с нея във „Фестис“, за да й помогне. Заедно по-лесно щяха да разкрият истината пред останалите. Тя се зави в наметката и забърза по улицата.
Когато стигна до Улицата на Скърбите, започна да съжалява, че е напуснала „Фестис“. Тази улица, винаги оживена от непрекъснат шум и евтин блясък, сега бе останала съвсем оголена под напора на вятъра, който търкаляше жалки останки по каменната настилка — пъстрата шапчица на някой жонгльор, мръсно окъсано копринено шалче. В далечината виеше куче и протяжният звук отекваше из празните улици. Цялата разтреперана, ала не от студения вятър, Ариани ускори крачка.
Вече тичаше, когато стигна палата на Албанус, въпреки че нищо, освен пустотата, не я преследваше по петите. Задъхана, опря цялата тежест на тялото си върху портата и задумка с малкия си юмрук по укрепените с железни пръти дъски:
— Пуснете ме!
Недоверчиво око я огледа през малък отвор в портата, завъртя се в двете посоки да разбере дали жената има придружители.
— В името на Митра и милосърдието му, пуснете ме да вляза!
Лостовете с трясък се Отместиха, пазачът блъсна вратата, като остави тесен процеп, през който тя с усилие се промъкна.
Още не беше направила и крачка и една ръка я сграбчи през кръста, после я разтърси във въздуха с груб смях. Отвратена, престана да диша, когато ръката грубо притисна бедрото й. Успя да се вгледа надолу в тясното лице на мъжа, който я държеше. Носът му беше с прерязан връх.
— Хубаво парче — изсмя се той. — Ще ни затопли всичките в този пронизващ вятър. — Десетината му другари добавиха неприлични викове към неговото веселие.