Конан бързо се придвижи, тичайки по покрива, докато стигна до друга стена. С лекота се изкатери по нея и продължи да пълзи напред, като притискаше тялото си към острите й ръбове: не се боеше нито от бездънната тъмнина под него, нито от камъните, върху които би паднал при подхлъзване или ако хватката на ръката му внезапно се охлаби. Изопна се в цялата си дължина, легна върху стената, рязко залюля крака и със светкавично приплъзване надолу по отвесната каменна зидария достигна прозореца на стаята, където спеше Вегенций.
Големият кимериец измъкна камата от ножницата и влезе в стаята, беззвучен като самата смърт. Няколко пиринчени лампи бяха запалени и хвърляха мъждива светлина в спалнята и преддверието, ала и двете помещения бяха празни. Първоначалните му опасения бяха, че ще се окаже тъкмо така. Той мрачно застана до вратата на спалнята и зачака.
Бдението му се проточи дълго, ала той не трепваше, чакаше с неотклонното безшумно търпение на звяр, тръгнал на лов. Даже когато чу, че вратата на преддверието се отвори, единствено ръката му се раздвижи и стисна по-здраво дръжката на камата. Шумът от стъпките подсказа, че иде само един човек. С приближаването на стъпките Конан плътно притисна тялото си към стената до вратата.
В стаята влезе висока мъжка фигура със златиста наметка и шлем с червения гребен на командира на Златните Леопарди. Празният юмрук на Конан нанесе страшен удар върху врата на мъжа. Той изстена и се строполи по гръб на пода. Кимериецът се вгледа изумено в него. Това не беше Вегенций.
В този миг цяла виеща орда в златни наметала се втурна в стаята през преддверието и се нахвърли върху него. Надавайки рев, Конан започна да се бие. Камата му потъна в нечие гърло и се изплъзна от ръката му с падането на мъртвия войник. Изкъртени зъби и строшени челюсти оставаха след страхотните му удари. Мощно изхвърлен от Конан, един войник полетя с писък през прозореца, през който бе влязъл кимериецът. Ала със своята многобройност те успяха да го повалят. Беше съборен по гръб на пода, по трима войника притиснаха ръцете и краката му, макар че мнозина от тях плюеха кръв. Той напрегна всичките си сили, успя единствено да ги разтърси, ала не можа да се освободи.
Вегенций, без шлем, с безмерно самодоволно лице, се появи на вратата.
— Виждаш, че съм прав — каза той на някого, който все още се намираше в другата стая. — Той е възнамерявал да убие първо мене. В случай, че някой откриеше твоята смърт преди варваринът да избяга, моето отсъствие от командния пост щеше да улесни неговото бягство.
Плътно загърнат в наметало, със синината, която изпъкваше още повече на фона на бледото му лице, Гариан влезе в стаята. В погледа, който отправи към Конан, се четеше смесица от ужас и почуда.
— Дори когато чух другите да ми разказват, аз пак не можех да повярвам — прошепна той. Силна тръпка премина през тялото му. — Повече от двадесет пъти можеше да ме убие, когато се упражнявахме със сабите. Изцяло бях в ръцете му.
— Тогава веднага и без никакво съмнение щяха да го посочат като твой убиец — каза спокойно Вегенций.
— Лъжец! — Конан плю срещу грамадния войник. — Дойдох тук, за да те накарам да признаеш своето собствено подло предателство.
Лицето на Вегенций потъмня, той протегна ръка към меча си, ала Гариан го спря с жест. Кралят се приближи, за да каже няколко думи на кимериеца.
— Чуй ме, Конан. Преди да падне здрач, Вегенций арестува двама души, които са заговорничели заедно с тебе. Мъж, който се нарича Грекус и една жена — Галиа. Хванахме още трима-четирима. Отричаш ли, че ги познаваш и че те са заговорничели срещу моя трон?
Умът на Конан се обърка. Беше ли Ариани сред пленените? Не биваше да споменава името й — щеше да я предаде в ръцете ми, ако още не я бяха арестували.
— Глупави младежи! — бързо реагира той. — Все дърдорят, няма да спрат, докато побелеят и всичките им зъби изпаднат. Ала винаги има хора, които могат да ги използват. — Престана да приказва, защото ботушът на Вегенций се стовари под ребрата му.
С махван е на ръка Гариан отпрати войника настрана и продължи:
— Вегенций разпита онези, които ти наричаш „безопасни“ За две преобръщания на пясъчния часовник смаза волята им. Доведе ги пред мен и от устите на онези, които все още можеха да приказват, чух, че са подготвяли план да ме ликвидират. Трябвало е ти, Конан, да отнемеш моя живот със сабята.
— Аз не съм убиец! — възропта Конан, ала Гариан продължи, като че въобще не го беше чул.
— Беше дадена тревога: войниците търсеха теб. И те открихме. Ти чакаше в засада, с кама в ръка. Твоите постъпки те обвиняват.