— Този начин може да се използва само веднъж и само върху един човек — отвърна Албанус и разсеяно погали с пръсти торбичката, в която бе скрит белият скъпоценен камък. — Убийте я.
Вегенций кимна към пазача, който бе отговорил на въпросите му. Мъжът хлътна вътре, почти мигновено се върна с окървавено острие и отново зае поста си.
Албанус въведе останалите, без да удостои с поглед окървавеното тяло на млада жена, паднала възнак на малкия стол до масата. Втората стая, самата спалня на Гариан, тънеше в полумрак, защото фитилите на лампите бяха подрязани съвсем късо. Гариан лежеше на леглото си сред смачканите завивки.
— Засили лампите, Сулария — тихо разпореди Албанус. Без да откъсва очи от мъжа в леглото, русокосата побърза да се подчини. Лордът заповяда на двете фигури, скрити под качулките: — Свалете наметките си!
Вегенций ахна, когато двойникът изпълни заповедта.
— Та той е същински Гариан!
Сулария се извърна от златната лампа, ала сподави възклицанието си при вида на кралския двойник. Присвитите й очи бяха съзрели Ариани.
— Коя е тази? — попита русокосата.
Ариани се взираше право пред себе си, съвсем неподвижна, в очакване на нова команда. Двойникът с любопитство се огледа наоколо.
Гариан изведнъж се изправи върху леглото. Смайването му нарастваше с всеки изминал миг, очите му прескочиха от Албанус към Сулария и се заковаха върху Вегенций.
— Какво… — започна той, ала думите му замряха.
Със зяпнала уста кралят се вторачи в своя двойник. Невъзмутим, глиненият човек с любопитство отвърна на погледа му.
Албанус почувства силно желание да се разсмее.
— Гариан — подигравателно каза той. — Ето кой ще седи върху Трона на Дракона, докато дойде време ти да умреш. Твоето родословно дърво, родило само узурпатори на кралската корона, ще приключи сега.
— Пазачи! — изкрещя Гариан. Сграбчи кама изпод възглавницата си и скочи от леглото. — Пазачи!
— Хвани го — заповяда Албанус на двойника, — и постъпи както предварително съм ти обяснил.
Двойникът се спусна напред. Гариан замахна със страшна скорост срещу него, камата проблесна в юмрука му. Нечовешки могъща хватка сграбчи китката на краля. Учудването му се смени с болка, когато чуждите пръсти притиснаха костите му в обръч. Камата падна от обезсилената му десница.
Преди острието да издрънчи на пода, другата ръка на двойника сграбчи истинския крал за гърлото и го повдигна, докато краката му бясно заритаха във въздуха. По лицето на глинения човек не се четеше и следа от усилие, докато наблюдаваше как мъжът в ръцете му бавно става морав. Съпротивата на Гариан отслабна и след малко съвсем престана. Изведнъж двойникът с усмивка отвори ръка и хвърли отпуснатото тяло на пода.
Албанус побърза да се наведе над краля. По врата на Гариан се виждаха черно-лилави следи от хватката на глинения човек. Върху бузата му също имаше синина, въпреки че Албанус не бе забелязал кога двойникът бе нанесъл този удар. Макар и слабо широкият гръден кош на жертвата се повдигаше и спускаше надолу. Гариан все още беше жив.
Вегенций, застанал встрани, наблюдаваше схватката с наполовина изтеглен меч от момента, когато двойникът започна да се движи; сега с трясък прибра оръжието в ножницата си и тихо прокашля. Очите му не се отделяха нито за миг от изкуствения човек.
— Няма ли да накараш този… този човек да убие Гариан веднага?
— Аз съм крал Гариан — каза странното същество на Вегенций и войникът измърмори неразбрана ругатня.
— Млъкни! — заповяда Албанус и се изправи. — Това — и той срита с крак тялото на Гариан, — преди да му позволя да умре, ще признае моето право да седна на Трона.
— Опасно е — възрази Вегенций. — Според плана трябва да го убием сега.
— Достатъчно! — рязко го прекъсна Албанус. — Оковете го във вериги в тъмницата под моя дворец. И повече не искам да ми говориш за него.
Вегенций кимна неохотно и се обърна да си върви.
— И, Вегенций, — добави лордът с жестокото лице. — Разпореди се да ликвидират пазачите, които бяха на пост тази вечер. Тъкмо по-малко езици ще брътвят глупости.
Огромният войник застана сковано до вратата и рязко си тръгна, без да произнесе нито дума. Ала той щеше да изпълни заповедта, Албанус бе сигурен. Щеше да ликвидира няколко от любимите си Златни Леопарди.
— Коя е жената? — попита Сулария отново.
Албанус развеселено я погледна и се зачуди дали в хубавата й глава има място за две мисли едновременно. След всичко, което се бе случило пред очите й, тя се бе загрижила за Ариани.