Предната завеса на носилката рязко се раздвижи и очевидно бе дадена някаква заповед, защото носачите забързаха нагоре по улицата, отдалечавайки се от големия кимериец.
Конан поклати глава, докато наблюдаваше как носилката изчезва сред блъсканицата от хора. Не бе започнал по най-добрия начин в Белверус. Въобразяваше си разни неща. Тук не познаваше никой, освен Хордо. Здраво стиснал завития в пелерината вързоп, той се зае да убие времето до срещата с Хордо. Щеше да се научи какво може да постигне в този град, където се надяваше да изкове бъдеще за себе си.
Втора глава
Улицата на Скърбите беше последната над Хелгейт. Това беше място, където хората със зъби и нокти се бореха да не пропаднат в казана на бедняшкия квартал, хора, които с отчайваща яснота знаеха, че дори ако те самите се задържат тук цял живот, то децата им неминуемо ще затънат в тресавището. Малцина бяха изпълзели дотук от Хелгейт и веднага прекъсваха похода, след като веднъж бяха достигнали сигурност на Алеята на Житения Клас, уплашени да продължат към града, който не разбираха. Те пренебрегваха вонята, която се разнасяше всеки път, щом вятърът задухаше от юг, и която им напомняше всъщност колко къс път са извървели. Онези, които наистина бяха избягали от Хелгейт, не спираха при Улицата на Скърбите — нито за ден, нито дори за час. Ала те бяха същинска рядкост.
На тази улица всички желаеха да забравят какво ги очаква на следващия завой, при следващото зазоряване, и не се интересуваха какво се е случило преди хиляда нощи. Улицата на Скърбите представляваше неистов, див карнавал. Улични музиканти с лютни, цитри и флейти бълваха музика, която си съперничеше със смеха, напълнил въздуха — груб кикот, пиянски, истеричен, смях насила. Жонгльори с топки и обръчи, бухалки и бляскави ками, демонстрираха своето изкуство пред блудниците, наизлезли по улицата полуголи, в къси копринени одежди, с излъскани пиринчени гривни и сандали на висок ток, пъчейки се с прелестите си пред всеки, който имаше някоя и друга пара. Ала техните най-похотливи движения и безсрамни милувки по собствените им тела бяха предназначени за онези добре облечени зяпачи от богатите квартети, които изпъкваха сред пъстрата тълпа, сякаш държаха знаци, за да покажат, че са дошли за онова, което според тях бе дъното на разврата в Хелгейт. И над цялата тази гмеж се носеше смях.
Конан очакваше да намери кръчмата „Заклания вол“ тъкмо на тази улица. В единия край на стаята за посетители, вмирисана на вкиснало вино, върху малка платформа три обилно закръглени жени въртяха бедра и гърди под сластните звуци на флейти. Мъжете по претъпканите маси не им обръщаха никакво внимание, съсредоточени в игра на зарове, карти и пиене. Уличница с бакъреночервеникава коса и парче тъмносиня коприна, обвито около тялото й така, че да показва колкото е възможно повече пищна гола плът, поддържаше застинала усмивка върху устните си. Дебел коринтианец в карирани дрехи я галеше, сякаш се опитваше да определи цената й според теглото.
Друга проститутка с невъзможно червена коса, хвърли око върху широките рамене на Конан и започна да оправя позлатената катарама на сутиена, който придържаше огромните й кръгли гърди. Тя се люшна към него и овлажни подканящо сочните си устни, ала спря, намръщена разочаровано, когато той поклати глава. Конан не виждаше никъде Хордо сред пияната навалица; щяха да намерят време за жени, след като се срещнат.
В таверната имаше една жена, по-различна от останалите. Седеше сама. Подпряла гръб о стената, с чаша недокоснато вино пред нея, тя изглежда бе единственото същество, което наблюдава танцьорките. Дълга черна коса падаше в къдрави вълни върху раменете й, големи лешникови очи и матови устни й придаваха красота, далеч по-ярка от онази на леките жени. Тя не принадлежеше към братството на жриците на удоволствието. Обикновената рокля от бял памук, покрила тялото й от врата до глезените, недвусмислено го доказваше. Мястото й не беше тук. Роклята не беше нито крещяща, нито разкриваше достатъчно за погледа на обитател от Улицата на Скърбите — не беше украсена с пищна бродерия, не бе направена от скъпа материя, както на жените от кварталите на богатите, които идваха тук, за да вкусят порока и се потяха под някого, който можеше да бъде по-пропаднал от убиец.