— Потърси за огнехвъргачки — обърна се той към Кахега, — или за контейнери с газ.
Той пък започна да търси документи, които да му покажат къде се намираха резервоарите на самолета.
Рос го приближи.
— Май загазихме, а?
— Да — отвърна Мънро, без да споменава вулкана.
— Мисля, че допуснах грешка.
— Е, сега имаш възможност да я оправиш, като измислиш как да ни измъкнеш оттук.
— Ще видя какво мога да направя — обеща сериозно тя и тръгна назад. Четвърт час по-късно изпищя.
Мънро се хвърли назад към пътническото отделение с готов за стрелба автомат. Гледката обаче го изненада. Рос се търкаляше върху едно кресло, превита от истеричен смях. Другите също я загледаха, несигурни как да реагират. Той я сграбчи за раменете и я разтърси.
— Стегни се — каза й той, но тя продължи да се разтърсва от смях.
Кахега беше застанал до един цилиндър за газ с надпис ПРОПАН.
— Тя вижда това и пита колко още има, аз й казва още шест и тя започва смее.
Мънро се навъси. Цилиндърът беше голям, с обем двайсет кубически фута.
— Кахега, за какво им е бил този пропан?
Кахега повдигна рамене.
— Прекалено много за готвене. Трябва им само пет, десет кубически фута за готвене.
— А тук има още шест като този?
— Да, шефе. Шест.
— Това е дяволски много газ — заяви Мънро и в същия момент съобрази, че Рос с нейния инстинкт за планиране веднага ще е проумяла значимостта на всичкия този пропан, и Мънро също така разбра какво означаваше това, и на свой ред избухна в смях.
— Ще благоволи ли някой да ми каже за какво става дума? — не издържа накрая Елиът.
— Това означава — изрече с мъка през смях си Мънро, — това означава, че нещата се оправят.
Издут от 50 000 паунда въздух нагрят от горящия пропан блестящият пластмасов балон на консорциума се отдели от земята и се понесе високо над джунглата в потъмняващото нощно небе.
Кигани наизскачаха от гората размахващи лъкове и копия. Белите им стрели полетяха в здрача, но безсилни да достигнат балона падаха обратно на земята. Балонът се издигаше бързо в небето.
На височина 2 000 фута сферата беше подхваната от източен вятър, който я понесе надалеч от тъмната покривка на конгоанската гора, над острия разлом на Рифт Вали, чиито вертикални стени проблясваха под лъчите на луната.
Оттам балонът се плъзна през заирската граница на югозапад към Кения и цивилизацията.
ЕПИЛОГ: МЯСТОТО НА ПОЖАРА
На 18 септември 1979 година спътникът Ландсат 3 с номинална височина 918 километра, регистрира ивица с ширина 185 километра на вълна 6 (0,7 — 0,8 милимикрона в инфрачерваната част на спектъра) над централна Африка. Пробивайки облачната покривка над тропическата гора регистрираното изображение ясно демонстрира изригването на Мукенко, не спиращо вече трети месец. Една компютърна симулация на изхвърлените маси показа от 6 до 8 кубически километра материя разпръсната в атмосферата, и още 2 до 3 кубически километра лава изтекла по западните склонове на планината. Местните жители го кръстиха Каниялифека, или „мястото на пожара“
На 1 октомври 1979 година Р. Б. Травис официално разтрогна Синия контракт, докладвайки, че в обозримото бъдеще не могат да се очакват никакви природни източници на диаманти тип IIв. Японската електронна фирма на Морикава възобнови интереса си към процеса на Нагаура изкуствено налагане на покрития с бор. Американски фирми също започнаха работа в това направление; очакваше се процесът да бъде усъвършенстван докрай през 1984 година.
На 23 октомври Карън Рос подаде оставка от ТСЗР и се прехвърли на работа в EDC===================== към държавния топографически институт в Сиукс Фолс, Южна Дакота, където се занимаваха изключително само с цивилна работа в лаборатории. Скоро след товва се омъжи за Джон Белингъм, учен в EDC=====================
На 30 октомври Питър Елиът излезе в безсрочен отпуск от департамента по зоология към университета в Бъркли. Според кратко съобщение в пресата „зрелостта на Ейми и ръстът й… правят по-нататъшните изследвания в лабораторни условия много трудни…“ Проектът Ейми официално беше разформировам, макар че по-голямата част от екипа съпровождаше Елиът и Ейми в института по етноложки изследвания в Букама, Заир. Тук изследванията върху поведението на Ейми при контакт с диви горили продължиха вече в естествената й среда. През ноември 1979 година се появиха признаци, че е бременна; тъй като до този момент тя прекарваше по-голямата част от времето сред едно местно стадо горили, не беше много лесно да установят факта със сигурност. Тя изчезна през май 1980 година8.
8
През май 1980 година Ейми изчезна за четири месеца, но през септември тя се завърна с мъжко горилче вчепкано към гърдите й. Елиът й сигнализира и неочаквано изпита голямо удовлетворение, като видя, че малкото му сигнализира в отговор Ейми обича Питър обича Питър. Сигнализирането беше чисто и правилно и го записаха на видеомагнитофон. Ейми не искаше да се приближи на близко разстояние с детето си; когато малкото тръгна към Питър, тя сграбчи и го притисна към гърдите си, след което изчезна в храстите. По-късно беше забелязана сред стадо от дванайсет горили върху склоновете на планината Киамбара в североизточен Заир.