А нощта бе преминала точно така, както и беше очаквал: мирно и кротко. Около полунощ в околните храсталаци се беше раздал някакъв шум и звуци, наподобяващи кихане, които според него принадлежаха на някой леопард. Едрите котки често имаха проблеми с дихателните пътища, особено в джунглата. Иначе други тревоги през нощта нямаше, а сега вече денят бе настъпил.
Мек звук на зумер привлече вниманието му. Мисулу също го чу, и погледна въпросително към Крюгер. Върху предавателната апаратура заблика алена светлинка. Крюгер се изправи и пресече лагера. Той знаеше как да се оправя с апаратурата; американците бяха настойчиви и го научиха в случай на „аварийна процедура“. Той се приведе на черната кутия на предавателя с правоъгълния си зелен светодиоден екран.
Натисна необходимите бутон, и на екрана излезе надписа TX HX, което означаваше, че има съобщение от Хюстън. Набра кода за отговор, и на екрана се появи съобщението CAMLOK. Това означаваше, че Хюстън иска да предава сигнала от видеокамерата. Той огледа камерата върху триножника и видя, че червеният индикатор върху корпуса мигаше. Натисна бутона за връзка и на екрана се появи съобщението SATLOK, което означаваше, че е синхронизирана връзката със спътника. Сега трябваше да изчака шест минути, времето, необходимо да се стабилизира отразеният от спътника сигнал.
Може би щеше да е по-добре, ако разбудеше Дрискол, старшия геолог, помисли си той. Дрискол винаги се нуждаеше от няколко минути, преди да започне предаването. Крюгер намираше за крайно забавен начина, по който американците винаги слагаха чиста риза и си сресваха косата преди да пристъпят пред камерата. Също като телевизионните репортьори.
Горе над главата му маймуните колобус изпищяха и бясно зараздрусваха клоните. Крюгер вдигна поглед, чудейки се какво ли са се разбеснели толкова. Но за маймуните колобус си беше съвсем в реда на нещата да започват деня със свада.
Нещо го удари леко в гърдите. Отпървом си помисли, че е някакво насекомо, но като огледа ризата си, видя червено петно и едно сочно парче ален плод да се изтъркулва по гърдите му, тупвайки на земята. Дяволските маймуни го замеряха с малини. Приведе се да го вдигне. И тогава проумя, че това изобщо не беше парче от плод. В ръката си държеше човешко око, смачкано и хлъзгаво, бялорозово с бяло оптично нервно влакно, все още прикрепено към долния край.
Той мигновено извъртя пушката си и изви глава към скалата, на която седеше Мисулу. Нямаше го.
Крюгер се втурна през лагера. Колобусите изведнъж онемяха над главата му. Чуваше как ботушите му шляпат в калта докато тичаше покрай палатките на спящите мъже. И тогава отново дочу звука от кихане. Беше странен, мек звук, проникващ през кълбящата се утринна мъгла. Крюгер се зачуди дали не беше сгрешил, дали наистина това беше леопард.
И в този момент видя Мисулу. Той лежеше по гръб, в локва кръв. Черепът му беше строшен отстрани, лицевите му кости раздробени, лицето странно свито и удължено, устата зяпнала в непристойна прозявка, а останалото око широко отворено и изпъкнало. Другото око просто бе изхвръкнало от силата на удара.
Крюгер усети как сърцето малко остана да изскочи от гърдите му докато приклякваше да огледа тялото. Зачуди се какво ли е могло да причини такава рана. И тогава отново дочу мекия кихащ звук, и този път вече бе абсолютно сигурен, че това не е леопард. И тогава маймуните колобус все така внезапно, както бяха спрели, възобновиха крясъците си и Крюгер подскочи и изпищя.
ДЕН 1: ХЮСТЪН
13 ЮНИ, 1979 ГОДИНА
1. ТСЗР, Хюстън
На десет хиляди мили от лагера в джунглата, в студената информационна зала без прозорци на Корпорацията Технологична служба по земните ресурси (ТСЗР), Хюстън, Карън Рос седеше сгушена над чашка кафе пред компютърния терминал, преглеждайки последните изображения предадени по системата Ландсат от Африка. Рос беше инспекторът по проекта Конго към ТСЗР, и докато настройваше изображенията от спътника в изкуствени контрастни цветове, синьо, пурпурно и зелено, хвърли нетърпеливо поглед към часовника си. Очакваше с нетърпение следващото локално предаване от Африка.
В момента беше 10 часа и 15 минути вечер по Хюстънско време, но в залата нямаше начина да се разбере това. Без значение дали беше нощ или ден, основната информационна система на ТСЗР си оставаше една и съща. Екип от програмисти в пуловери под специално луминесцентно осветление работеха пред разположените в дълги редици компютърни терминали, осигурявайки с информация в реално време локалните експедиции които ТСЗР поддържаше по целия свят. Компютрите се нуждаеха от постоянна температура 60 градуса по Фаренхайт, самоотвержени електропроводи, специално осветление с коригирани цветове, което не влизаше в интерференция със сложните схеми. Това беше околна среда, създадено специално за машините; нуждите на хората тук отстъпваха на заден план.