— Ние сме компанията й — каза Мънро. — Тя няма да ни позволи да я изоставим.
Няколко минути по-късно Ейми изникна с трясък от храсталаците на петдесетина ярда пред групата. Гледаше злобно Питър.
— А сега ела тук, Ейми — каза Мънро, — и аз ще те почеша. — Ейми се приближи и се просна гръб пред него. Мънро я почеса.
— Виждаш ли, професоре? Всичко е наред.
Ейми повече не се отдалечи от групата.
Докато Елиът изпитваше едно странно чувство към тропическата гора като естествения домен на собственото му животно, то Карън Рос гледаше на нея като на земен ресурс, от който земята имаше голяма нужда. Тя не се заблуждаваше от привидно изобилната, огромна растителност, за която беше наясно, че представлява една изключително ефикасна екосистема изградена върху буквално пустинна почва7. Развиващите се нации не разбираха значението на този факт; всички места, оголени от джунглата, даваха година-две добиви, след което много бързо западаха. И въпреки това тропическите гори се унищожаваха с невероятната скорост от петдесет акра в минута, денем и нощем. Тропическите гори на света бяха заобикаляли екватора със зелена ивица в продължение на най-малко шестдесет милиона години, а човекът щеше да ги унищожи само за двадесет години.
Това несекващо унищожение бе предизвикало тревоги, които Рос не споделяше. Тя се съмняваше, че световният климат ще се повлияе в някаква степен или пък кислородът в атмосферата ще намалее. Рос не се паникьосваше лесно, и не се впечатляваше от изчисленията на паникьорите. Единствената причина, която я караше да се тревожи, беше, че толкова малко хора имаха ясна представа какво представлява гората. Скоростта на изсичане от петдесет акра в минута означаваше, че растителните и животински видове изчезваха с невероятната скорост от вид за час. Животински форми, еволюирали в продължение на милиони години, се унищожаваха безвъзвратно на всеки няколко минути, и никой не беше в състояние да предскаже последствията от това гигантско темпо на изтребление. Изтребването на животните напредваше далеч по-бързо, отколкото можеше да си представи човек, и публикуваните списъци със „застрашените от изчезване“ животински видове представляваше само незначителна част от цялата история; бедствието се простираше по цялата животинска скала до инсектите, червеите и мъховете.
В действителност цели екосистеми се рушаха от човека без всякаква тревога или поглед назад. А тези системи в по-голямата си част са тайнствени и мистериозни. Карън Рос се чувстваше като гмурнала се в свят изцяло различен от този на експлоатираните минерални ресурси; това беше околна среда, в която царуваше растителният свят. Не беше чудно, че египтяните го бяха кръстили Земя на дърветата. Тропическата гора осигуряваше оранжерийна среда за растителния живот, обкръжение, в което гигантските растения бяха далеч по-висши от млекопитаещите, включително и незначителните човешки същества, които в момента с мъка си пробиваха път през безкрайния й здрач.
Носачите Кикую си имаха свой подход към гората: започнаха да се смеят, шегуват и вдигат колкото могат повече шум.
— Изглежда им е много весело — забеляза Рос.
— О, не — отвърна Кахега. — Те предупреждават.
— Предупреждават?
Кахега обясни, че мъжете вдигали шум, за да прогонят бъфало и леопардите. И тембо, добави той, сочейки пътеката.
— Това пътека на тембо ли е? — запита тя.
Кахега кимна.
— Тембо наблизо ли живее?
Кахега се засмя.
— Надявам се, че не — отвърна той. — Тембо. Слон.
— Значи това е слонска пътека. Ще срещнем ли слонове?
— Може би да, може би не — каза Кахега. — Надявам се да не срещнем. Много са големи, тези слонове.
Не можеше да се спори с логиката му.
— Разбрах, че това са твои братя — смени темата тя, кимайки към колоната носачи.
— Да, те са мои братя.
— Да.
— Искаш да кажеш, че те са мои братя и имаме една и съща майка?
— Да, имате ли една и съща майка?
— Не — отвърна Кахега.
Рос се смути.
— Значи не сте истински братя?
— Не, ние сме истински братя. Само че не сме от една и съща майка.
— Но тогава как можете да бъдете братя?
— Защото сме от едно и също село.
— С вашата майка и баща?
7
Екосистемата на тропическата гора представлява комплекс с коефициент на използване на енергията далеч превъзхождащ всяка система за преобразуване на енергията създадена от човешките ръце. Виж К. Ф. Хигинс и др., Енергийни ресурси и коефициент на използване на екосистемата (Енгълууд Клифс, Ню Джърси: изд. Прентис Хол, 1977) стр. 232–255.