Легна последен, но стана пръв. Веселбата едва бе свършила и едва започна равномерното дишане на заспалите му приятели, когато той стана и с предпазливи стъпки ги напусна. Къхуун се прокрадна до мястото, гдето беше вързан конят му, развърза юздата, прехвърли я на шията на животното, метна се на седлото и безшумно се отдалечи.
Нищо в действията му не показваше, че е пиян, а напротив — съзнанието му бе съвсем ясно; той бе наумил нещо. Какво ли?
Може би желаеше да разкрие тайната на убийството и да намери трупа на убития. Или да покаже усърдие, като тръгне сам?
Ако се съди по думите, които той изрече гласно, докато яздеше, би могло да се помисли, че той има действително подобни намерения.
— Слава богу, има луна, а тези младоци ще станат най-рано след шест часа. Ще имам време да претършувам всяко кътче из шубраците на две мили около мястото. И ако трупът е някъде насам, не може да не го намеря. Какво беше това нещо? Ако го бях видял сам, щях да помисля, че съм полудял. Но всички го видяха, всички, до един. Небесни сили! Какво ли е?
Едва млъкнал, той изпищя от ужас при гледката, изпречила се ненадейно пред очите му, и спря незабавно коня си, като че го заплашваше опасност.
Къхуун беше достигнал по една странична пътека до гореописаната просека. Тъкмо навлезе в нея, когато видя, че не е единственият ездач, който скита из гората в този късен час. Насреща му се зададе друг конник, който не се движеше бавно като него, а яздеше в тръс.
Много време преди приближаването му лунната светлина даде възможност на Къхуун да види, че конникът е без глава.
Нямаше грешка. Макар и кратки, наблюденията му бяха пълни. Белите лунни лъчи, които посребряваха раменете, не осветяваха никакво лице. Лунната светлина едва ли лъжеше: Къхуун беше видял същото нещо при слънчево осветление. Този път той видя и нещо повече — липсващата глава, призрачна и окървавена — беше полускрита до седлото. Нещо повече — позна коня, сарапето на ивици върху раменете на ездача, гетите на краката му — всичко това принадлежеше на Морис — ловеца на мустанги.
Къхуун имаше достатъчно време да забележи тези подробности. Той остана на страничната пътека, закован от ужас. Конят му като че споделяше същите чувства. Животното цяло трепереше и не се опита да избяга дори когато конникът без глава спря точно пред него. Жребецът му изпръхтя; изправи се на задните си крака и остана за миг пред зашеметения наблюдател. След това изцвили. В отговор последва вой на хрътката, която го следваше по петите му. После кривна по друга пътека и се отдалечи в тръс. Едва тогава Къхуун се по-съвзе малко и можа да проговори.
— Господи, боже мой — извика той с разтреперан глас. — Какво значи това? Човек ли е или демон, който се подиграва с мене? Сън ли е днешният ден? Или съм полудял? Полудял! Полудял!
Тези несвързани думи бяха последвани от незабавни действия. Каквато и да беше целта на експедицията му, той се отказа от нея. Дръпна трескаво юздите, обърна коня и препусна бързо, без да спира някъде, преди да стигне лагера.
Там се промъкна до огъня и легна между спящите, но не заспа, а дочака разтреперан утрото, което освети бледите му бузи и ужаса в хлътналите очи.
Глава XLVI
СПОДЕЛЕНАТА ТАЙНА
Първият светлик на зората бе свидетел на необикновено раздвижване в асиендата на Каса дел Корво.
Дворът беше пълен с въоръжени мъже. Някои носеха дълги ловджийски пушки, други двуцевки, револвери, ками с дълги остриета и дори томахавки.
Не по-малко разновидно беше облеклото им — червени фланелени ризи, цветни сарапета, комбинезони от Кентъки, панталони от кафяв или син памучен плат, филцови и кожени шапки, високи ботуши от щавена кожа и еленови гети.
За пограничните поселища на Тексас такова пъстро сборище от здрави мъже е обикновено явление. Макар че бяха облечени най-различно и носеха оръжие, от нищо не личеше какво ги е събрало на това място. И при най-миролюбиви намерения пак щях да бъдат облечени и въоръжени по този начин.
Но ние вече знаем каква е целта им.
Много от насъбралите се бяха придружавали вчера драгуните. Останалите бяха далечни поселници и ловци, които се бяха присъединили към групата. Техният брой беше сега по-голям и те превъзхождаха по сила групата от предния ден, която бе придружавана и от войници.
Макар че всички в това множество бяха цивилни, част от тях можеха да се похвалят с организацията си. Организацията им не беше толкова редовна, колкото бихте предположили по името на нейните членове. Те бяха така наречените „регулатори“94.
Те не се отличаваха от останалите нито по дрехи, нито по оръжие, нито по екипировка. Странник не би могъл да разпознае кой е регулатор и кой не. Само те се знаеха кой какъв е.
94
Регулатори — доброволна полицейска дружина, която има право да арестува престъпниците; думата „регулатор“ значи поддържащ реда. Б. пр.