Положението се измени. Когато излезе на открито, човекът изведнъж се спря и тревогата в погледа му се замени с изненада, не по-малка от изненадата, изписана по лицето на мексиканката.
Той процеди през зъби нещо неясно, което не се чу поради още нестихналата врява. Но жестът, който придружи думите му, показа, че е ядосан.
След това човекът се обърна, доближи се бързо до кобилата, хвана я за опашката — което никой друг не би се осмелил да направи — и я освободи от мъченията.
Тишината внезапно се възстанови; защото съхористите на кобилата, свикнали вече с нейното цвилене, се бяха отказали да й пригласят и тя пееше от дълго време вече соло.
Исидора все още не разбираше нищо. Учудването й не бе изчезнало, тъй като само един поглед към чудака, застанал пред вратата, й показа, че той е изпълнил с успех някакво задължение, с което е бил натоварен.
Самодоволният изглед на Фелим не трая дълго. Той изчезна, когато Зеб Стамп — освободил кобилата от мъченията — се обърна към хижата и над смръщеното му лице надвисна тъмен облак, който вещаеше гневна буря. Дори присъствието на красавицата не я разсея.
— Дяволите те взели, ирландски глупак! Затова ли ме накара да се върна! И то тъкмо, когато бях метнал око на една пуйка, не по-лека от тридесет паунда. Ти и проклетата кобила я изплашихте още преди да успея да се допра до спусъка. На ти сега закуска!
— Но, мистър Стамп, нали вие така ми наредихте? Казахте, ако дойде някой…
— Глупак! Да не смяташ, че съм мислил за жени?
— Вярвайте ми, помислих, че е мъж, като я видях. Да знаете как язди!
— Та какво значение има как язди? Не си ли виждал и други да яздят така, зелена тикво! Обикновена работа за мексиканките. Ти си повече жена от нея и си най-малко двадесет пъти по-глупав. Убеден съм, че е така. Чувал бях за нея, ама не бях я виждал. Не е мъчно да се отгатне защо е дошла, макар че мъчно бихме го научили от нея, защото тя говори само мексикански. А мексикански аз не знам, пък и да знам, не бих говорил.
— Грешите, мистър Стамп, тя говори и английски. Нали, мис?
— Малко английски — отговори мексиканката, която досега мълчеше. — Английски. Poco poquito!111
— O! — възкликна Зеб, малко засрамен от това, което бе казал.
— Извинете, сеньорита. Вие можете да habla малко и американски a? Moocho bono112 е още по-добре. Тогава можете тогава да ми кажете какво искате. Да не сте загубила пътя?
— Не, сеньор — отговори тя след кратко мълчание.
— В такъв случай знаете где сте.
— Si, señor, si — да, в къщата на дон Морисио Зиеръл.
— Да, такова е горе-долу името на собственика. А това не е къща; но е негова. Може би искате да видите господаря й?
— Да сеньор! Por esto yo soy aqui. Затова съм дошла.
— Нямаме нищо против да го видите. Надявам се, че не идвате с враждебни намерения към момъка. Но и да говорите сега с него, той няма да ви познае.
— Болен ли е? Нещастие ли му се е случило? Така казва „el gueroü“113!
— Да. Така й казах — намеси се Фелим, чиято червена коса му бе спечелила названието „el güero“.
— Така е! — отговори Зеб. — Ранен е малко. А сега е унесен и бълнува. Надявам се да няма никакви лоши последствия. Като мине бих могла да му бъда милосърдна сестра.
— О, сър, дали бих могла да му бъда милосърдна сестра дотогава? Por amor Dios! Позволете ми да вляза и да бдя над него. Un amigo muy afficionado. Аз съм негова приятелка.
— Не виждам нищо нередно тука. Чувал съм, че жените са най-добрите болногледачки. Макар че не съм имал възможност да го проверя, откато пръстта на Мисисипи покри моята бабичка. Щом сте приятелка на момъка и искате да стоите при възглавето му, заповядайте! Можете да се грижите за него, докато се съвземе, и да гледате да не се прекатури от леглото или да не разкъса превръзките, с които съм го омотал.
— Имайте доверие в мене, добри човече, и аз ще направя всичко за него. Но кажете, какво се случило? Да не са били индианци? Не, те са далеч оттук. Да не се е скарал с някого?
— По това и аз зная колкото и вие. С койоти се е карал, но те не са виновни за подутото му коляно. Намерих го снощи към залез слънце в гората. Когато го открихме, той беше до кръста в потока, който тече там, тъкмо щеше да го нападне едно петнисто животно, което вашите наричат тигър. Спасих го от тази опасност, но още не съм разбрал какво се е случило преди това. Момъкът загуби съзнание и нищо не може да ни разкаже. Оттогава не се е съвзел, та ще трябва да почакаме.
— Но сигурен ли сте, сър, че не е сериозно пострадал. Раните му… опасни ли са?
— Няма никаква опасност. Само го тресе малко. А раните са просто драскотини. Като престане да бълнува, скоро ще се оправи. След една седмица ще бъде здрав като скала.
112
habla (говоря), Moocho bono (много добре) — испански думи, които старият ловец произнася неправилно. Б. пр.