„Отряд? Не! Облечени са твърде добре за дрипльовци като тях. Това е сигурно групата преследвачи, водени от бащата на… Да, те са! Ay Dios! Ето случай да си отмъстя, и то без да го търся. Това е божа воля.“
Вместо да се скрие в храсталаците, тя излиза на открито и се отправя със смела решителност към конниците.
Девойката спира и чака да се приближат. В гърдите й се таи черна мисъл.
След една минута Исидора се намира сред тексасците, които са я наобиколили.
Това са стотина конника с различно въоръжение и смешно облекло. Еднаквото в тях е само сериозната строгост в държането им и глинестият прах, който покрива дрехите им. Те дори не проявяват любопитство. Това са хора, които могат да накарат всяка жена да потрепери. Исидора обаче не трепва. Тя никак не е изплашена, защото не очаква нищо лошо от хората, които така нахално са я обкръжили. Някои от тях й са познати на вид, при все че не е виждала възрастния мъж, който изглежда да е водачът. Този човек се изправя пред нея и започва да я разпитва.
Но тя се сеща кой е. Инстинктът й подсказва, че това е бащата на убития и на девойката, която тя би желала да види мъртва и опозорена.
Ох, какъв благоприятен случай!
— Говорите ли френски, мадмоазел? — запитва Удли Пойндекстър с надежда, че тя ще го разбере по-добре на френски.
— По-добре говоря английски, макар и малко, сър.
— Английски ли? Още по-добре. Кажете ми, мис, виждали ли сте някого насам, искам да кажа срещали ли сте някого на кон, на стан или просто спрян някъде.
Исидора като че се замисля или пък се колебае, преди да отговори.
Плантаторът продължава да задава въпроси толкова учтиво, колкото е възможно при дадената обстановка.
— Мога ли да попитам къде живеете?
— На Рио Гранде, сър.
— Направо оттам ли идвате?
— Не, от Леона.
— От Леона ли?
— Това е племенницата на стария Мартинес — намесва се един от групата.
— Si, да, така е. Sobrina — племенница на дон Силвио Мартинес.
— Тогава идвате направо оттам! Простете, че съм неучтив. Уверявам ви, мис, че не ви задавам тези въпроси просто от любопитство. Имам сериозни — повече от сериозни основания.
— Идвам направо от асиендата Мартинес — отговаря Исидора, като че не обръща внимание на последната забележка. — Преди два часа — un poquito mas115, тръгнах от къщата на чичо ми.
— Тогава сигурно сте чували, че е било извършено убийство.
— Si, señor, научих вчера от чичо Силвио.
— А днес, днес, когато тръгнахте, нямаше ли никакви новини в поселището? Ние получихме съобщения, но вие имате може би по-нови. Чули ли сте нещо, мис?
— Чух, че група хора са тръгнали подир убиеца. Вашата група ли е, сеньор?
— Да, да! За нас трябва да са говорили. Нищо друго ли не сте чули?
— О, да. Чух нещо странно, сеньор, толкова странно, че може да го сметнете за шега.
— Какво? — запитват десетина гласа едновременно. Очите на всички са обърнати с интерес към красивата ездачка.
— Разправят, че видели в прерията конник без глава. Сигурно сме близо до мястото — до Нуесес, недалеч от брода, където минава пътят за Рио Гранде. Така казаха пастирите.
— О, пастири ли са го видели?
— Si, señor. Трима се кълнат, че са го видели със собствените си очи.
Исидора е доста изненадана, че необикновено съобщение предизвиква толкова малко вълнение сред тексасците. Те проявяват интерес, но като че не са учудени. Един от тях и обяснява:
— И ние видяхме конника без глава, но от доста голямо разстояние. Вашите хора приближавали ли са го, за да видят какво е?
— Santísima! Не!
— А вие можете ли да ни кажете нещо повече, мис?
— Не, само чух, като разправяха. Какво може да бъде? За известно време настъпва мълчание, като че всички се замислят над това, което са чули.
Плантаторът го нарушава, като задава пак първоначалния си въпрос.
— Срещали ли сте или виждали ли сте някого, мис? Искам да кажа по тия места.
— Si, да, срещах.
— Така ли? Какъв човек? Бъдете добра да ни го опишете.
— Една девойка.
— Девойка ли? — повтарят няколко гласа.
— Si, señores.
— Каква девойка?
— Una americana.
— Американка? Тук? Сама?
— Si, señores.
— Коя?
— Quen sabe (Кой знае?)
— Не я ли познавате? Как изглеждаше?
— Изглежда? … Изглежда?
— Да. Как беше облечена?
— Vestido de caballo.
— Била е на кон значи.
— На кон.
— Къде срещнахте девойката, за която говорите?
— Недалеч оттук. Отвъд реката.
— Накъде отиваше? Има ли там някакво жилище.
— Има едно хакале. Само съм чувала за него. Пойндекстър се обръща към един от групата, който знае испански.