— Това е, джентълмени, всичко, което зная. Моят нещастен братовчед не се върна вече в Каса дел Корво — и както разбрахме на сутринта от неразтуряното легло, той въобще не си е лягал. Тази нощ леглото му трябва да е било някъде в прерията или сред шубраците. Ето единственият човек, който може да ви каже.
Тържествуващият Къхуун посочи с ръка обвиняемия, чиито несвястно блуждаещи очи показваха, че той не съзнава чудовищното обвинение и отмъстителните погледи, насочени отвред към него.
Разказът на Къхуун беше много подробен; защото той искаше да убеди присъствуващите във вината на подсъдимия. Заключителните му думи изглеждаха убедително достоверни и бяха последвани от шумно и настоятелно искане за изпълнение на присъдата.
— Да се обеси, да се обеси! — изкрещяват осемдесет гласа. И съдията дори като че започва да се колебае. Малцинството намалява още повече. Сега не осемдесет, а деветдесет на сто повтарят вика. Изпълнените с мъст гласове надделяват над по-въздържаните.
Тълпата се вълнува и напомня буря, която се превръща в ураган.
Бурята достига връхната си точка. Един от главатарите се спуска към въжето. При все че никой не забеляза, той дойде откъм Къхуун, с когото преди това си шушукаха нещо. Беше един от ония погранични главорези — южняци, които могат да се намерят винаги там, където се екзекутират човеколюбци и мъченици — като онези типични военни убийци от Ямайка, които опозориха завинаги английското име.
Той взима ласото и бързо надява примката около врата на осъдения, който не е чул нито дума от делото или от присъдата.
Никой не се противопоставя. Наеженият главорез, въоръжен с нож и револвери, е подпомогнат само от още един подобен нему — един от пазачите на затворника.
Зрителите стоят настрана и следят спокойно това, което става пред очите им. Повечето одобряват мълчаливо постъпката на екзекуторите, а някои ги окуражават с викове: „Издигнете го! Обесете го!“
Малцина изглеждат онемели от изненада, а още по-малко са тези, които проявяват някакво съжаление. Но никой не се осмелява да покаже чувствата си и да вземе страната на подсъдимия.
Примката е на шията му. Другият край на въжето е преметнат на дивата смокиня.
„Душата на Морис Джерълд ще трябва да се прости скоро със земния свят“.
Глава LXIV
СЕРИЯ ОТ ИНТЕРМЕДИИ118
„Душата на Морис Джерълд ще трябва да се прости скоро със земния свят“.
Така мислеха всички участници в трагедията, която се разиграваше сред дърветата. Никой не се съмняваше, че в следващия миг ще види как тялото се издига във въздуха и увисва на дивата смокиня.
Последна обаче непредвидена в програмата интермедия. Едновременно с трагедията и почти на същата сцена бе представен и един фарс. Но тъй като трагедията беше по-интересна, комедията се развиваше без зрители.
Обаче актьорите, които участвуваха в нея, не бяха по-малко ревностни. Те бяха двама — един човек и една кобила. Фелим играеше отново ролята, която бе изненадала Исидора.
Погълнати от доводите на Къхуун, които още повече усилиха жаждата за мъст, регулаторите бяха насочили цялото си внимание към главния престъпник. Никой не се сещаше за слугата му — независимо от това дали той бе или не бе негов съучастник. Никой не забелязваше присъствието му — всички очи гледаха свирепо другия.
За присъствието на Фелим мислеха още по-малко, когато главорезът изскочи и се зае да приготви въжето. В този миг ирландецът бе напълно изоставен.
Това бе благоприятен случай за бягство и Фелим не се за бави да го използува.
Като се изхлузи от въжето, с което беше вързан, той пропълзя между нозете на вълнуващата се тълпа.
Никой не се интересуваше от него и от това, което вършеше той.
Възбудени до полуда, всички се блъскаха, вперили поглед към бесилката.
118
Интермедия — малка сценка, изпълнявана в антрактите на представленията през 16 — 17 век. В случая — вмъкнат епизод, който забавя хода на събитията. Б. пр.