Това са съдебните заседатели — „институт“, толкова естествен за Тексас, колкото и за Англия. За разлика от Англия в Тексас той е десет пъти по-верен на задълженията си. Съдебните заседатели тук често отказват да се подчинят на волята на съдията.
Около съда и съдебните заседатели се е струпала тълпа, която не може лесно да се опише. Това са хора, облечени в ловджийски ризи от еленова кожа, шаячни палта — въпреки жегата, рокли на зелени ивици, кентъкски гащиризони, бели ленени или небесносини памучни блузи, червени фланели или ризи от неизбелено домашно платно; в пъстрата група се смесват униформи на драгуни, стрелци, пехотинци, пешеходци и артилеристи.
Тук-таме се среща местният костюм, който се състои от жакет, мексикански калсонерос, широкополо сомбреро, което засенчва някое мургаво лице с интересно изражение.
Беше време, и то неотдавна, когато всички, които се събраха на същото това място, бяха облечени именно така.
Тогава дванадесетте съдебни заседатели липсваха, а съдията беше много по-важна личност. Само с едно кимване на главата той можеше да произнесе смъртна присъда или също тъй лесно да оправдае подсъдимия, ако някой пусне „onzos“128 в джоба му.
Въпреки привидната грубост, въпреки липсата на установена форма — бял хермелин, черна коприна, полицаи с лъскави копчета, въпреки че заседателите са хора, които могат да се сторят на някого недодялани, дори диви, не знам дали невинният не се намира в по-голяма безопасност сред тези хора, облечени в червени фланели и кентъкски работни комбинезони, отколкото сред формалностите и педантичните извъртания на нашата така наречена цивилизация.
Не смятайте, че хората, събрани под това дърво в Тексас, колкото и груби да изглежат във вашите свърхкритични очи, са просто тълпа като вашите тълпи, състоящи се от хора, озверени още от рождение под товара на свърхтежки данъци. Не смятайте, че те са като вас натъпкани до гуша със сервилност — дано ви задави, — като вас, които гледате с презрение на всичко величаво и напредничаво и се покланяте само пред повърхностното, себичното и немощното.
Обръщам се към вас, представителите на дребната буржоазия, които си въобразявате, че сте граждани на нашата Англия, граждани без най-обикновеното право на граждани — да изберете свои представители в парламента.
Въобразявате си само че имате това право. Горя от нетърпение да ви кажа, че грешите.
Да, да — дълбоко грешите, като смятате, че сте политически на едно ниво с тези уж недодялани поселници от пограничните райони на Тексас.
Нищо подобно. Те са „свободни граждани“, равни на „по-висшите“ или на тези, които си присвояват това название, а вие сте толкова долни, че им позволявате това без борба, дори без да надигнете глас.
При такива събрания най-избраните образуват вътрешния кръг. Така е обикновено и във форт Индж. Но сега редът е нарушен. Елегантните се намират по края на тълпата. Красиви жени, облечени в най-хубавите си рокли, стоят прави в коли с яйове или са насядали в красиви карети, отгдето могат да виждат над главите на мъжете.
Очите им не са отправени към съдията, макар че поглеждат и към него сегиз-тогиз. Те гледат застаналите близо до съдебните заседатели, недалеч от дънера на дървото. Единият от тях е седнал, а другите двама стоят прави. Седналият е подсъдимият, а другите са подчинените на шерифа, които пазят подсъдимия.
Първоначално смятаха да съдят и неколцина други — Мигел Диас и неговите хора, а също и Фелим О’Нийл. Но по време на предварителните разследвания мексиканецът и тримата му помощници успяха да представят алиби. И четиримата бяха освободени.
Те признаха, че са се преоблекли като индианци, защото това бе доказано и не можеха да го отрекат.
Но заявиха, че всичко е било на шега и понеже се установи, че през нощта, когато изчезнал Хенри Пойндекстър, Диас е бил мъртво пиян, а другите трима са били у дома, показанията им убедиха тези, на които бе поверено разследването.
Що се отнася до ирландеца, те не сметнаха за нужно да го подведат под отговорност. Ако е съучастник, той сигурно бе действувал под натиска на господаря си и може би щеше да бъде по-полезен като свидетел.
Така че на подсъдимата скамейка, ако ми позволите да употребя израза, имаше само един обвиняем — Морис Джерълд, известен на хората, които сега бяха отправили очи към него, като Морис — ловеца на мустанги.
Глава LXXXVII
ЛЪЖЕСВИДЕТЕЛИ
Само малцина от присъствуващите познават обвиняемия лично, но малцина са и тези, които не са му чули името. Може би въобще няма такъв човек. Отскоро Морис бе станал известен; преди дуела с Къхуун го знаеха само като изкусен ловец на коне.