Вълкът не винаги можеше да се намери в бърлогата си неговото хакале не заслужаваше друго име. Той спеше тук от време на време, като в промеждутъците на бездействие, когато след успешна продажба на стадо заловени мустанг можеше да се отдаде на непристойни развлечения, предлагани в околността.
За щастие Къхуун го завари у дома му; а за нещастие Койота не беше трезвен. Не беше съвсем пиян, понеже бе спал дълго и сега беше полутрезвен — значи в обикновеното състояние.
— Хей, сеньор — извика той, като видя гостенина си на вратата на хакалето. — Гледай ти! Отде да се надява човек, че ще ви види тук. Както и да е! Седнете! Седнете, тук има и стол. Стол! Хе! Хе! Хе!
Смехът беше предизвикан от предмета, шеговито наречен стол — черепна мустанг, който служеше за сядане. Освен него покъщнината на Мигел Диас се състоеше от груба маса, направена от разцепени стебла на юка, и легло от тръстикови пръти, на което се беше изтегнал собственикът на хакалето.
Уморен от дългата разходка, Къхуун прие поканата на домакина и седна на конския череп.
После, без да губи време, пристъпи направо към целта.
— Сеньор Диас — започна той, — дошъл съм за…
— Сеньор Американо! — извика полупияният ловец на мустанги и прекъсна обясненията на госта. — Само си хабите думите! Caramba70! Знам защо сте дошъл. Искате да очистя онзи дявол — ирландеца!
— Е-е!
— E-е! И аз ви обещах да го направя срещу петстотин песос при подходящо време и случай и ще го направя. Мигел Диас винаги държи на обещанията си. Но не е дошло още времето, капитане! Нито случаят. Carajo71! Да убиеш човек се иска умение. И в прерията дори не става така лесно. Все има опасност да те открият. А какво ще стане с мене, ако ме заловят? Вие забравяте, капитане, че аз съм мексиканец. Ако бях от вашите, можех да заколя дон Морисио и да се отърва, под предлог че сме се скарали. Maldito!72 Но нали съм мексиканец, не става така. Ако наръгам някого, веднага ще кажат, че е убийство. А вашите американци с глупавите ви съдебни заседатели — дванайсетте „честни“ мъже — ще потвърдят, че е така, и ще ме обесят, мене нещастника. Chingaro!73
— Не мога да се изложа на такава опасност. И аз мразя ирландеца, но ако прибързам, мога да загазя. Трябва да изчакам удобно време и случай. Да, да!
— И времето е дошло, и случай има — обади се усърдният подстрекател, като се наведе към наемния убиец. — Казахте, че това може лесно да стане ако сред индианците започнат смутове.
— Казах, разбира се, и ако имаше…
— Изглежда, че не сте чул новината.
— Каква новина?
— Че команчите са поели бойните пътеки!
— Carajo! — възкликна Койота и скочи от тръстиковото легло с пъргавината на хищник, надушил плячка, Santísima Virgen!74 — Наистина ли, капитане?
— Наистина, разбира се. Новината току-що пристигна във форта. Знам я от сигурно място — от командира.
— В такъв случай — каза замислено мексиканецът, — в такъв случай дон Морисио може да умре. Команчите ще го убият. Ха! Ха! Ха!
— Сигурен ли сте?
— Щях да бъда съвсем сигурен, ако скалпът му струваше хиляда долара вместо петстотин.
— Толкова струва.
— Колко?
— Хиляда долара.
— Обещавате ли ги?
— Да.
— Тогава команчите сигурно ще го скалпират, капитане. Вие можете да се върнете в Каса дел Корво и да спите спокойно. При първия удобен случай вашият враг ще изгуби косата си. Разбирате ли ме?
— Разбирам ви.
— Пригответе хилядата песи.
— Те ви чакат вече.
— Carajo! Ще ги спечеля в най-скоро време. Хайде довиждане! Довиждане!
— Пресвета Дево! — възкликна мерзавецът, когато гостът се изгуби от погледа му. — Какво щастие! Истински късмет! Хиляда долара да убия човека, когото имах намерение да очистя, без да взема нито цент от някого. Команчите поели бойните пътеки! Дявол го взел! Дали е вярно? Ако е вярно, трябва да прегледам стария си маскараден костюм. Бях го зарязал през тия дълги три години на проклет мир. Viva la guerra de les indios.75 Дано комедията да успее.
Глава XXX
ПОЩА СЪС СТРЕЛИ
Увлечена страстно в разните мъжки спортове, Луиза Пойндекстър не беше забравила и стрелбата с лък.
Да, не беше я забравила. Лъкът и стрелата бяха в нейните ръце играчки, е които можеше да борави, както си ще. Индианците хуама — остатъци от някогашното мощно племе, срещани по бреговете на Мисисипи, близо до Поан Куйе и Ачефали — я бяха научили как да си служи с тях.