Приятели и врагове — птици, зверове, насекоми и влечуги — не обърнаха внимание на неговия далечен вой и възобновиха хоровата си песен. Скоро в гората бе пак така шумно, че двама души, седнали един до друг, биха могли да се чуят, само ако викат.
Глава XXXVII
ИЗЧЕЗНАЛИЯТ
Звънецът за закуска прозвуча за втори и последен път в Каса дел Корво. Преди това бе изсвирил рог, за да привлече и тези които се намираха из най-отдалечените краища на плантацията.
Работниците, които бяха по-наблизо, се събраха на една поляна до асиендата. Те наклякаха по тревата. Някои насядаха по случайно намиращите се там трупи. Всички започнаха да ядат с охота царевичен хляб, качамак със свинско и да пият кафе от ръж — тяхна всекидневна храна.
Семейството на плантатора се събра в столовата, но тъкмо преди да започнат закуската, откриха, че един от неговите членове липсва.
Липсваше Хенри.
Отначало не обърнаха голямо внимание, като предположиха, че и той ще се яви скоро.
Минаха няколко минути, но той не дойде. Плантаторът отбеляза, че Хенри обикновено не закъснява, и се почуди где може да е.
В Югозападна Америка е прието семейството да закусва заедно точно в определен час. Този навик се дължи на храната, характерна за страната. Техните „бисквити от Виргиния“, „кейк от елда“84 и „вафли“ са вкусни само ако се ядат съвсем гоили. Така че часът за закуска в столовата е за готвачката час, когато тя се пече над печката в кухнята.
Ленивият или успалият се — а такива хора са много малко из южните плантации — рискува да яде само студени бисквити.
Като се знае този обичай, отсъствието на Хенри Пойндекстър беше наистина странно.
— Къде ли се е дянал? — попита за четвърти път баща му. Въпросът бе по-скоро израз на учудване и не беше отправен към никого.
Нито Луиза, нито Къхуун можеха да отговорят нещо. И Луиза се учудваше. Но в погледа и в гласа й имаше нещо загадъчно, видимо само за човек, който я наблюдава отблизо.
То едва ли се дължеше на отсъствието на брат й. Това обстоятелство не беше толкова важно, та да предизвика такива вълнения. А сега тя бе наистина развълнувана.
Защо? Никой не попита. Баща й не забеляза нищо странно в държането й. Още по-малко Къхуун, който явно се стараеше под маската на непринуденост да скрие някаква неприятна мисъл.
Откато влезе в стаята, той сякаш умишлено мълчеше и ни веднъж не погледна братовчедка си, както правеше често по-рано.
Беше нервен и няколко пъти трепна при влизането на прислужника.
Несъмнено бе, че и Къхуун се намираше под влиянието на някакво силно вълнение.
— Много странно, че Хенри още не слиза за закуска — отбеляза плантаторът, може би вече за десети път. — Невъзможно е още да лежи. Не, той никога не се излежава до късно. Ако е навън, едва ли е толкова далече, та да не чуе рога. Може би е още в стаята си. Плуто!
— Ех-хе! Викате ли, мистър Удли? Ей ме! Чернокожият коняр, едновременно прислужник за столовата, се навърташе наблизо.
— Иди в спалнята на Хенри! Ако е там, кажи му, че сме на закуска и почти привършваме.
— Той не в спалня, мистър Удли.
— Ти ходи ли в неговата стая?
— Ехе-хе! Да! В спалня не бил, ама в конюшня да видя кон на мистър Хенри и му давам зоб. Ехе-хе. Кон нямаше там. Не бил цяла сутрин. Аз станал още преди съмне. Кон няма, седло няма, юзди няма, мистър Хенри няма. Ехе-хе! Бил там и излязъл, преди ние станали.
— Сигурен ли си? — запита плантаторът, много разтревожен от съобщението.
— Много сигурен мистър Удли. В конюшня няма друг кон, само дорест на мистър Къхуун. Петниста навън в оградено място. Няма кон на мистър Хенри.
— Това не значи, че мистър Хенри не е в стаята си. Веднага иди провери!
— Ехе-хе! Веднага отиде, ама няма намеря никого. Къде кон, там и мистър Хенри.
— Има нещо нередно в тая работа — продължи плантаторът, когато Плуто се измъкна от столовата. — Хенри е излязъл, и то през нощта. Къде ли е отишъл? Не мога да си представя у кого може да отиде в такъв необикновен час. Ако съдим по думите на Плуто, нямало го е почти цяла нощ. Сигурно е с младежите от форта. Дано не е в страноприемницата.
— О, не! Там не би отишъл! — намеси се Къхуун, озадачен от отсъствието на Хенри не по-малко от самия Пойндекстър. Но се въздържа от обяснения и не спомена за сцената, на която бе свидетел през миналата нощ.
„Надявам се, че не знае нищо — си помисли младата креолка. — Ако е така, цялата работа може да си остане в тайна между мене и брат ми. Струва ми се, че с Хенри ще мога да се разбера. Но защо го няма още? Цяла нощ седях да го чакам. Сигурно е настигнал Морис и са се побратимили. Дано е така, дори ако са се срещнали в бара. Хенри не пие, но след снощното му избухване и последователното разкаяние може да е отстъпил от навиците си. Кой би могъл да го обвини? А не може да се случи нещо лошо, защото не е с лоши хора.“