Но онова, което заварваш на гробището, е далеч по-обезпокояващо. Още отдалече дочуваш крясъци, а когато си пробиваш път между присъстващите, виждаш край ковчега на стария барон да стоят един срещу друг Хуан и отец Фиделиус. Двамата сякаш са готови всеки момент да се хванат гуша за гуша. От обичайното спокойствие на Хуан не е останала и следа.
— Ще го направиш, проклетнико! — крещи той с треперещ от ярост глас. — Ще го направиш, инак, Бог ми е свидетел, камък върху камък няма да остане от този манастир, където пренебрегват християнския дълг!
Абатът е пребледнял, но не отстъпва.
— Няма да стреснете със заплахи един Божи служител, барон Валамирас. Само на една воля се подчинявам и тя идва оттам, докъдето не можете да стигнете. — Отец Фиделиус се озърта и като те забелязва, размахва ръка. — Кажете вие, граф Алтасар! След вчерашното предсмъртно признание на покойника… как да погребем един неразкаял се грешник в земята, където лежи пролятата от него невинна кръв?
При тия думи наоколо се разнася многогласна въздишка и после над гробището пада тежка, зловеща тишина. Усещаш, че всички погледи са приковани в теб. Какво ще отговориш?
Че старият барон не може да бъде убиец и всеки, който твърди противното, ти нанася кръвна обида — мини на 94.
Че си напълно съгласен с отец Фиделиус и баронът трябва да бъде погребан другаде — попадаш на 6.
Че с последните си думи баронът се е разкаял и следователно заслужава да получи прошка — продължи на 112.
Че знаеш твърде малко и не можеш да се месиш в личните дела на барона, а още по-малко в делата на църквата — прехвърли се на 130.
82
Не ти остава нищо друго, освен да вдигнеш меча и да се приготвиш за схватка. Може и да загинеш, но поне скъпо ще продадеш живота си.
Мини на 186.
83
Когато Родриго изчезва между дърветата, двамата с Хуан подхващате трудната задача да навлечете тежките железни брони. За жалост отдавна си забелязал една любопитна подробност: колкото повече рицари се занимават едновременно с тази операция, толкова по-бързо привършва тя. В един или друг от свободните си моменти всеки помага на своя съсед. Сега обаче сте само двама. Оръженосците ви проявяват похвално усърдие, но въпреки всичко минава повече от час, докато най-сетне всички кукички, ремъци и сглобки биват затегнати.
С подобен товар върху плещите съвсем не е лесно да се яхне кон. За щастие дърветата наоколо предлагат удобна опора. След малко двамата сте в седлата и продължавате напред.
Мини на 127.
84
Предложението на Хуан съвсем не изглежда лошо, но в момента тревогата ти расте с всяка минута. Не желаеш повече никакво забавяне по пътя. Ала тъй като не желаеш и да безпокоиш приятелите си, подхвърляш небрежно:
— Родриго е прав. Пък и кой ще посмее да нападне посред бял ден трима въоръжени рицари?
Хуан свива рамене.
— Е, щом и двамата така смятате… май наистина съм почнал да се плаша от сенките. Да вървим.
Премини на 70.
85
Хуан сякаш се е досетил за мислите ти, защото кимва към манастирската порта.
— Слушайте, май ще е най-разумно да пренощуваме при светите отци, а утре по светло да продължим.
Преди да отговориш, Родриго побързва да вземе думата. От два дни приказва само за грандиозното посрещане, което ще му устроят в Рохалор и сега отново се връща към любимата си тема. При това е доста категоричен:
— А, не! Да ме прощаваш, Хуан, обаче това си е чиста глупост. Искаш тая вечер да кисна на манастирската трапеза и да нагъвам постен фасул, докато в Рохалор ще ми опекат цяло теле. Хубаво посрещане в родния край си ми подготвил, няма що!
Без да му мигне окото, Хуан категорично отсича:
— Родриго, ти си дървена глава.
— Кой, аз ли? — трепва Родриго като ужилен.
— Точно ти. Помниш ли, и граф Балдуин ти го казваше.
— Ама аз щях да се бия с него заради тия думи! — разпалено отвръща Родриго. — И тогава…
— И тогава щеше да останеш без глава, или да лишиш похода от най-важния му водач — прекъсва го Хуан. — Нямаш широк поглед, това ти е бедата. Ето и сега. Добре де, да речем, че се прибереш посред нощ. Какво ще стане? Никакво теле няма да ти изпекат, от мен да го знаеш. Ще те нахранят с остатъците от вечерята и до сутринта ще те разпитват за Светите земи. Виж, ако пристигнеш малко преди пладне… А погледни сега от другата страна. Кои сме ние? Доблестни рицари, защитници на вярата. Как да не ни посрещнат с разтворени обятия добрите монаси? И не само с разтворени обятия, но и с разтворена изба. Ти може да си забравил, обаче аз отлично помня винцето на отец Беатус.