Мини на 228.
98
Острието потъва дълбоко в гърдите на коня. Обезумяло от болка, животното се хвърля напред с огромен предсмъртен скок, после рухва на пътя. Ездачът се премята презглава, но ударът явно не го е зашеметил, защото пъргаво скача на крака и изтегля оръжието си. Вдигаш ръка… и с ужас откриваш, че стискаш само половината от меча. Другата е останала в тялото на мъртвия кон.
Смайването ти трае съвсем кратко, но и това е достатъчно за нападателите. Преди да потърсиш спасение сред дърветата, върху главата ти се стоварва изотзад острието на тежка бойна секира и граф Диего де Алтасар загива с разцепен череп само на два часа път от родния дом.
99
Абатът оглежда купчинката рубини, после вдига глава и се усмихва. Явно не се е надявал да бъдеш толкова щедър (макар че поиска повече, отколкото би могъл да очаква). В този момент той не крие чувствата си и в гласа му звучи искрена радост.
— Дано Всевишният ви върне стократно това, което давате за вярата, граф Алтасар. И дано употребите останалата част от богатството си за другата благородна цел.
— А каква е тя, отче?
В очите на отец Фиделиус отново пламва фанатичен огън.
— Борбата срещу неверниците, разбира се. По-важна цел не може да има за един истински християнин.
След тия думи той повиква един от монасите и му заръчва да прибере дарението на сигурно място в съкровищницата на манастира.
Запиши си, че печелиш по 2 точки престиж пред абата за всеки 100 пиастри. После премини на 228.
100
— Идвам заради едно ваше обещание — прямо отвръща абатът. — Ако си спомняте, при първия ни разговор казахте, че за да предадете на манастира свещената реликва, трябва да разберете какво мислят хората за него. Е, сега вече навярно знаете, че нашите монаси са си спечелили всеобщо уважение със своето благочестие и своята борба за разпространяване на правата вяра. Мога ли да се надявам на положителен отговор?
Този път нямаш възможност да избегнеш неприятната тема. Какво ще отговориш на отец Фиделиус?
Да — мини на 139.
Не — продължи на 62.
101
Сякаш усетил твоята тревога, конят се хвърля напред с всички сили. Ала внезапно от мрака върху гърдите ти се стоварва тежък удар. Предчувствието не те е излъгало — на пътя има засада. И противниците са използвали стария трик с въжето, изпънато на височината на ездача.
Седлото изчезва изпод теб. Рухваш на земята и за миг губиш съзнание от удара. Нима това ще бъде краят? Навярно да, ако шансът не ти помогне.
Избери сам на кой епизод ще продължиш — 143 или 192.
102
Малко след пладне голямата ливада пред манастира е обкръжена с плътен пръстен от зрители. Освен бароните и техните придружители, тук са се стекли стотици любопитни от околните села. Седнал върху коня си в единия край на ливадата, ти гледаш как на другия край Хуан се готви за схватката. Все още се питаш дали не е имало начин да избегнеш този гибелен двубой с най-добрия си приятел. Всъщност никога не си вярвал, че старият барон може да е убил баща ти. Но сега е късно да съжаляваш за станалото. Вече нищо не може да се промени.
За днешния двубой Естебан е настоял да поеме ролята на твой оръженосец. Докато ти подава щита и копието, той подхвърля:
— Дали пък да не опитате „пеперудата“, господарю?
Ти и сам се питаш това. Ако насреща ти беше Родриго, непременно би се опитал да приложиш „пеперудата“ — лъжлив удар, при който внезапно вдигаш копието към шлема на противника, а когато той се опита да отбие удара, сваляш копието към крака му и го изхвърляш от седлото. Това е така наречената „права пеперуда“. При „обратната пеперуда“ лъжливата цел е кракът, а крайният удар се нанася по шлема. Лошото е, че и в двата си варианта този похват има сериозен недостатък — един по-умен противник лесно ще го разгадае. Затова съществува и „двойна пеперуда“ — удар, при който след първите две движения копието се връща към първоначалната цел. Тук обаче рисковете са два. Първо — да не ти достигне време за сложната хватка, тъй като всичко трябва да стане само за няколко секунди. И второ — противникът ти да не се окаже чак толкова умен. Тогава без да иска ще отговори на удара ти по най-добрия начин.
Оръженосците бавно се оттеглят към двете срещуположни страни на ливадата, където върху набързо издигнати мачти се веят двете знамена — твоето и това на Хуан. Отец Фиделиус вдига ръце и се провиква:
— Време е! Нека Божият съд да започне.
Захлопваш забралото на шлема, стискаш здраво копието и препускаш напред. През процепите виждаш как Хуан се носи насреща ти. Но нещо не е наред. Напрягаш се да разбереш какво е то… и в следващия миг ахваш от изненада. Този безумец не е спуснал забралото! Влиза в двубоя с открито лице — безсмислена и опасна демонстрация на доблест.