Но нямаш време да мислиш за това. След броени секунди конете ви ще се срещнат. Какъв удар ще избереш?
„Пеперуда“ — мини на 133.
„Двойна пеперуда“ — прехвърли се на 110.
Обикновен силов удар в гърдите — продължи на 146.
103
Изведнъж отец Фиделиус се усмихва широко и дружелюбно.
— Боя се, че тази вечер не бях твърде любезен към вас, граф Алтасар. Какво да се прави, човешката природа е грешна и лукавият често ме тласка към невъздържаност и горделивост. Затова исках смирено да ви помоля за прошка. Нека забравим всичко това и в знак на добрите си чувства да изпием по още глътка вино.
Кротките думи на абата те изненадват, но нямаш намерение да му противоречиш. Поемаш чашата, която той ти подава и я изпразваш до дъно. Отец Фиделиус кимва удовлетворено и без повече приказки те отвежда в една монашеска килия, където ти е приготвено меко легло.
Когато оставаш сам, ти бързо се събличаш, лягаш и потъваш в дълбок сън. Но не след дълго започват да те измъчват кошмари. Някакви зловещи, фантастични същества гъмжат из килията, лазят по стените и тавана, подскачат върху гърдите ти. Мяташ се под купчината чудовища и усещаш, че нямаш сили дори да дишаш. С отчаяно усилие се изтръгваш от съня… но мъчителният задух не отминава. Сърцето ти подскача лудо, сякаш иска да се изтръгне от гърдите. Колко е тясна тази килия, колко е задушна… На всяка цена трябва да се измъкнеш на чист въздух!
Цялото ти тяло трепери. Едва успяваш да се надигнеш от леглото. Правиш две несигурни крачки към вратата, но не успяваш да я достигнеш. Силите изведнъж те напускат и ти се свличаш на каменния под. В обърканите ти мисли изплува смътно подозрение. Дали не си бил отровен?
Ала вече е късно за подобни въпроси. Съзнанието ти бързо потъва в мрак, от който вече никога няма да излезеш. На следващия ден монасите ще те открият мъртъв — от сърдечен удар, както категорично ще заяви отец Фиделиус… а Хуан и Родриго не ще имат никакви основания да се усъмнят в неговите думи.
104
За съжаление преценката ти не е била точна. Закъсняваш с една или две секунди и падаш на пътя малко зад последния ездач. Макар и леко замаян от удара, ти веднага скачаш на крака и се приготвяш за бой. Но конниците продължават напред и скоро изчезват в мрака. Не са те забелязали!
Да гониш нападателите би означавало сам да си дириш белята. Явно не ти остава друго, освен да се укриеш между дърветата, преди петимата да са усетили, че жертвата им се е изплъзнала.
Мини на 54.
105
С приближаването към отвесната стена начинанието ти се струва все по невъзможно. Когато Пако спира лодката в подножието на Пеня алта, ти вдигаш глава и поглеждаш нагоре. Гнездото е на недостъпна височина. Вярно, тук-там скалите предлагат опора, но поне най-долу са влажни и хлъзгави.
Ако решиш да се върнеш в Алтасар, мини на 238.
Ако поемеш риска да се изкатериш до гнездото, продължи на 36.
106
Имаш чувството, че земята трепери под копитата на коня ти. Вече те е обзело опиянението на предстоящата схватка. През процепите на шлема вятърът облъхва разгорещеното ти лице. Хуан има доста голяма преднина, но знаеш, че скоро ще го настигнеш — твоят кон е много по-бърз. Наоколо прелитат ниви, хълмове, маслинови горички. В далечината забелязваш кулите на замъка Валамирас. Всеки момент ще срещнеш врага.
Тъкмо се изравняваш с коня на Хуан, когато пътят отново завива, навлиза в рядка горичка — и пред очите ти се разкрива жестока сцена. Трима мъже са опрели гръб до гръб и отчаяно се отбраняват от ударите на двайсетина маври. Земята наоколо е осеяна с трупове. Не е трудно да си представиш какво е станало тук. Неверниците са нападнали от засада и без да обръщат внимание на собствените си жертви са сломили съпротивата. Скоро и тези трима ще паднат под техните удари… ако не се намесите незабавно. Как предпочиташ да нападнете?
Плътно един до друг — мини на 125.
От две страни едновременно — продължи на 77.
107
Сега обаче движението е довършено само наполовина и ударът ти лети право към шлема на Хуан.
Премини на 267.