— Арманилия ли? — изненадваш се ти. — Откъде накъде? Защо не Толедо, Талавера или Мадрид? Защо не Памплона и Ронсевал, та да разкъсат страната на две и да си открият път към Франция?
Отец Фиделиус се оглежда и неволно снишава глас.
— Ще ви кажа нещо, което по нашите земи знаят малцина, макар че ибн Таруми непрестанно го повтаря пред неверниците. Позната ли ви е легендата за Светия Граал?
Усмихваш се. Кой ли не е чувал легендата за Светия Граал — чашата, от която е пил Христос по време на Тайната вечеря и в която по-късно Йосиф Ариматейски е събрал Неговата кръв? И кой ли рицар не е мечтал да открие тази върховна светиня?
Абатът бързо се прекръства.
— Да ми прости Бог сравнението, но според онзи демон именно тук, в Арманилия, било скрито нещо, което може да има подобна стойност за неверниците. И ако успеели да си го възвърнат, щели да завладеят целия християнски свят. Не знам каква истина има в гнусните му слова. Ала добре знам, че Сатаната понякога дава страховита сила на своите изчадия. Затова ви повтарям, граф Алтасар: идва конникът на Апокалипсиса. Дали ще устоим или ще паднем, зависи от нашата вяра и нашата сила.
— Разбирам, отче — кимваш ти. — Но защо ми разказвате всичко това?
Абатът те поглежда с изненада.
— Как защо? Та не е ли съвсем ясно? От утре вие ще държите в ръцете си светската власт в това графство и смятам за свой дълг да ви предупредя за идващата опасност.
— Момент! — прекъсваш го ти. — Не избързвате ли малко? Властта все още е в ръцете на истинския граф Алтасар — баща ми.
— Нима не знаете? — сепва се отец Фиделиус. — Баща ви е мъртъв от три месеца.
Премини на 252.
149
С края на схватката яростта на Хуан е изчезнала безследно.
— Нека забравим всичко това, Диего — казва той и ти помага да се изправиш. — Бог възстанови правдата.
Да бъдеш победен в такъв двубой не е позорно, ала никой не уважава губещите. Едва изчакваш края на погребението и веднага се прибираш в Алтасар. Отбележи, че престижът ти пред бароните е намалял с 5 точки.
Премини на 270.
150
Очите на Родриго пламват в сянката под вдигнатото забрало.
— Мери си думите, графе! Един Рохалор не се бои от нищо, освен от безчестието!
— Ами щом е тъй, изчакай малко — лукаво се обажда Хуан иззад гърба му. — Тъкмо и конят ти ще може да отпочине. Не си много лек, ще знаеш, с тия… хм… проклети железа.
— Ще изчакам, разбира се! — отсича Родриго. — Не съм се забързал наникъде.
Мини на 163.
151
За жалост днес съдбата не е на твоя страна. Погубва те нелепа случайност. Една от стрелите улучва задницата на коня и подплашеното животно подскача, откривайки пред нападателите незащитения ти гръб. Само след миг в него се впиват три стрели. Докато се свличаш от седлото, пред погледа ти се мяркат Хуан и Родриго, които явно се мъчат заедно с оръженосците да организират кръгова отбрана. Но вече не ще узнаеш дали са успели, защото смъртта те поглъща едновременно с удара в земята. Това е трагичната истина — след като си преодолял безброй опасности, загиваш само на един час път от родния дом.
152
Какво ще отговориш?
Че сега вярата най-много се нуждае от мечове и цялото ти богатство ще бъде използвано за борбата срещу маврите — мини на 200.
Че срещу това богатство си рискувал живота си стотици пъти и нямаш намерение да го раздаваш с лека ръка — прехвърли се на 167.
Че ще решиш дали да бъдеш по-щедър към манастира, когато се прибереш и чуеш отзивите на хората за него — продължи на 185.
153
— След всичко чуто просто не знам какво да реша — въздъхва херцогът. — Мнението за вас е съвсем неопределено. Отдавам го на вашата младост и неопитност. Но тъй като баща ви беше достоен благородник, в крайна сметка реших да останете граф на Арманилия. Дано не съм се излъгал…