Отбележи, че губиш 5 точки престиж пред отец Фиделиус и мини на 148.
161
В този момент се раздава конски тропот и иззад завоя стремително изскача Родриго. Без да губите нито секунда, двамата с Хуан препускате насреща му, обръщате се и отново нападате неверниците. Повече нищо не може да ви спре.
Развоят на схватката се променя за броени мигове. От нападатели маврите са се превърнали в жертви — разпръснати, объркани и ужасени пред вашия неудържим напор. Само неколцина опитват да организират съпротива, ала така обръщат гръб на тримата нападнати, които незабавно се нахвърлят върху тях. Останалите неверници захвърлят оръжията си и хукват към горичката.
Сега вече можете да се разделите. Пред себе си нямате противник, а шепа разпръснати бегълци. Безмилостно ги преследвате, нанасяйки удар след удар. Нито един не успява да се добере до спасителното укритие между дърветата.
Мини на 172.
162
Винаги си знаел, че Хуан е по-умен от теб. Но този път тъкмо това го погубва. Надценил те е и очаква да приложиш „двойна пеперуда“. Защитното му движение среща само въздуха.
Продължи на 267.
163
Облакът прах идва все по-близо. Вече различаваш фигурата на конника, ниско приведен над шията на жребеца. Човекът се олюлява в седлото, сякаш е ранен. И наистина, когато се приближава, забелязваш от рамото му да стърчи пречупена стрела. Изтръпнал от тревога, ти пришпорваш коня и препускаш насреща му. Но почти в същия момент човекът отново се олюлява и рухва на пътя.
Спираш до него и се вглеждаш в лицето му. Струва ти се познат, макар че не можеш да си спомниш откъде.
— Фелипе! — възкликва зад гърба ти Хуан. — Това е Фелипе!
Чул името си, човекът отваря очи и опитва да се надигне.
— Младият господар! — прошепва той. — Слава Богу… Бързайте, господарю, бързайте към Валамирас… Там… маврите…
Но тия думи са му стрували твърде много сили. Раненият въздъхва тежко и губи съзнание.
В гърдите ти избухва гняв. Маврите! Значи отново нападат християнските земи. Но този път ще платят скъпо!
Ако до теб е само Хуан, мини на 115.
Ако Родриго е с вас на кръстопътя, продължи на 180.
164
— Няма да крия, че не получих добри отзиви за вашето отношение към църквата — продължава херцогът. — Затова реших да проверя и мнението на местните благородници.
Ако престижът ти пред бароните е положителен, прехвърли се на 49.
Ако е нулев или отрицателен, мини на 288.
165
— Нападнаха ме — мрачно отговаряш ти. — Изглежда, че пътищата по тия места наистина са станали твърде опасни.
Този път отец Фиделиус не се и опитва да скрие иронията в гласа си.
— Уви, млади графе, изглежда ме е налегнала ранна старост… Слухът ми явно не го бива. Бих бил готов да се закълна — не много отдавна някой казваше, че не е свикнал да бяга от опасностите. Но сигурно не съм чул добре. Спокойно, спокойно! Не приляга на един благороден рицар да вдига ръка срещу духовно лице само заради някаква безобидна шега.
Ядосано стискаш зъби. Още от самото начало си усещал неприязън към абата, а сега откриваш, че и той изпитва същото. Отбележи си, че губиш 10 точки престиж пред отец Фиделиус.
— Хайде, не се сърдете, графе — примирително казва абатът. — Оставете коня, братята ще се погрижат за него. А сега елате да се присъедините към своите приятели на трапезата. Ще видите, че умеем да посрещаме гости.
Мини на 140.
166
Хуан очевидно има същата идея, защото изведнъж измъква крака от стремената и тежко скача до обкръжените мъже. Готвиш се да последваш примера му, когато внезапно губиш опора и залиташ настрани. Някой е прерязал ремъка на седлото! За щастие вече си започнал скока и с някакво невероятно извъртане успяваш да паднеш на крака. Залиташ назад, но ръката на Хуан те подпира.
Няма време за благодарности. Размахваш меча и го стоварваш върху ребрата на най-близкия мавър. Чуваш как под ризницата му изхрущяват строшени кости и врагът с крясък отскача назад. В същия момент шлемът ти дрънва като камбана от нечий удар — вероятно със сабя, защото не е много тежък. Ухилваш се злобно. Сега саби и мечове не вършат работа — трябва да ви нападнат с боздугани или секири.