— Могъществото, брат Доминик, могъществото — напомняш му ти.
— Да, могъществото. Искате истинска сила, нали? Добре, ще я имате. В тия ръкописи се споменава за страшното древно оръжие, наречено „гръцки огън“. Но покрай него се споменаваше още нещо — оръжие, което може да разбива крепостни стени, да потопява кораби, да унищожава цели войски. Наричат го просто „черен прах“, затова и аз използвам същото име на испански — „полво негро“. Но много от ръкописите са унищожени, графе. Често откривам само намеци, отделни подробности за поразителни тайни. Имало е изчезнали народи, чиито учени са откривали невъобразими неща. И сега срещам само да се споменават открития, който карат сърцето ми да се свива от болка за изгубеното. Представяте ли си, че са знаели как да летят с помощта на пушек? Че през специално шлифовани кристали са можели да виждат сто пъти по-добре от нас? Че са знаели как да се ориентират в открито море без помощта на слънцето и звездите? Но всичко това е изчезнало. Колкото до „полво негро“… донякъде имах късмет. В един от ръкописите срещнах неговите съставки. Липсваха обаче пропорциите, в които трябва да се смесят и сега трябва сам да ги открия чрез дълги опити. Но усещам, че вече съм на прага на тайната. Затова ви повтарям, граф Алтасар: дайте ми петстотин пиастри и след два месеца ще ви направя най-могъщия владетел на света.
Не ще и дума, този монах умее да говори убедително. Но петстотин пиастри са огромна сума. Струва ли си да ги хвърлиш за нещо, което може да се окаже само фантазия на един болен мозък?
— А с половината пари няма ли да се справиш? — питаш ти почти на шега.
Брат Доминик въздъхва и отговаря съвсем сериозно:
— Сигурно ще се справя, графе, сигурно ще се справя. Но би било по-добре да не се ограничавам.
Време е да решиш дали ще отпуснеш пари на брат Доминик и ако да — точно каква сума, 250 или 500 пиастри. След това премини на 240.
267
Копието улучва безпогрешно отвора на шлема и със страхотна сила се забива в лицето на твоя противник. Кървав фонтан оплисква доспехите ти. Хуан изхвръква от седлото… и издъхва още преди тялото му да е докоснало земята.
Настава мъртвешка тишина, сред която внезапно отеква гласът на абата:
— Бог отсъди! Убиецът няма да бъде погребан в осветена земя!
Мини на 244.
268
Хуан успява да се прикрие с щита, но силата на удара го кара да залитне назад. Без да му оставяш време да се опомни, ти продължаваш атаката. Знаеш че в този двубой физическата сила е главното ти предимство. Обсипваш противника с град от тежки удари и го заставяш да отстъпва крачка по крачка, докато настъпва съдбовният миг. Изведнъж Хуан се препъва във високата трева, губи равновесие и опитва да се подпре на меча, ала острието се пречупва на педя от дръжката и той пада по гръб. Светкавично отбиваш щита му настрани и насочваш меча си към отворения шлем. Разширените очи на Хуан се втренчват в лицето ти. Как ще постъпиш сега?
Ще нанесеш смъртоносния удар — мини на 175.
Ще обявиш двубоя за приключен — продължи на 235.
269
Тропотът на конете отеква зад теб като гръмотевица. С ужас разбираш, че си пропилял шансовете си за спасение. Жесток удар те поваля на пътя, върху гърба ти се стоварват подковани копита и за миг губиш съзнание от болка.
Премини на 143.
270
През следващите два дни си спомняш за неприятностите около погребението с тягостно чувство. Но когато рано сутринта на третия ден Родриго пристига в Алтасар, за него всичко е приключено и забравено. Весел и гръмогласен както винаги, той те измъква от леглото и настоява незабавно да тръгнете на лов. Приемаш с удоволствие — винаги си обичал компанията на Родриго.
Родриго пък най-много обича лова на глигани. Подобно занимание съвсем не е безопасно и когато чува за него, разтревоженият Естебан настоява да вземеш със себе си поне петима войници. Но тревогите му се оказват безпочвени. Ловът минава успешно и малко след пладне успявате да убиете огромен глиган. Единственото произшествие — ако изобщо може да се нарече произшествие — е това, че леко си порязваш лявата ръка, докато кастрираш мъртвото животно (пропусне ли се тази важна процедура, месото ще мирише ужасно).